— Но къде отиваме?
— Далече. Отсега те предупреждавам, че няма да минаваме през твоя хотел.
— Защо?
— Трябва да се погрижим за нашата сигурност. След онова, което се случи в Сибир, и факта, че са те следили тук, в Сидни, не можем да поемаме допълнителни рискове. Ще се наложи да изчезнеш безследно като мен. Естествено, ще трябва да зарежеш всичко в хотела до завръщането ти.
— Но къде отиваме все пак?
— Ще отидем да се срещнем с Джеймс.
— Твоят приятел от Оксфорд?
— Да, той е тук.
— Трябваше да се досетя. Сега разбирам защо си дошъл в Австралия. — Повдигна вежди изпитателно. — В Сидни ли е?
— Не.
— В такъв случай къде е?
— Ще видиш.
XXXI
Сметката дойде на малък поднос и Томаш настоя да я плати, все пак този разход щеше да бъде покрит от Интерпол. Двамата станаха, излязоха от бара и се отправиха към асансьорите в луксозното лоби на хотела.
— Не отговори на въпроса ми — настоя Томаш.
— Вече ти казах, че ще разбереш, когато му дойде времето.
— Не става въпрос за това.
— А за какво?
— Говорехме за гигантските петролни полета в Саудитска Арабия — напомни Томаш и кимна към картонената папка, която приятелят му носеше в ръка. — Разбрах, че супергигантските находища са прехвърлили пика на производство, но все още не си ми казал какво крие папката относно саудитския исполин.
— А! — възкликна Филипе. — Говориш за Гавар?
— Да. Какво става с това находище?
Стигнаха до асансьорите и бързо се вмъкнаха в единия от тях. Геологът натисна копчето за петия етаж и вратите се затвориха за краткото пътуване.
— Както вече ти казах, Гавар е влязъл в експлоатация през 1951 година. Цяло десетилетие петролът бликал естествено в находището, без да има нужда от каквито и да било специални методи за извличане. В края на десетилетието обаче било отчетено известно намаляване на налягането в шахтите. За да разреши проблема, „Арамко“ започнала програма с инжектиране на газ в сектора на Шедгум. В началото на шестдесетте години, предвид опасността от по-голям спад в налягането, лансирали нова програма, този път с инжектиране на вода по фланговете на залежите. Най-сетне положението било овладяно, но само за няколко години. През седемдесетте години се появила вода в петрола, извличан от кладенците на Гавар.
— Сериозно?
Филипе наклони глава, сякаш бе изненадан от реакцията на приятеля си.
— Казанова — каза той, — Гавар е произвеждал двадесет години петрол с отлично качество. Това е чудесно.
— О, да. Помислих си, че появата на вода не е на добро.
— Появата на вода не е на добро.
Томаш не знаеше какво да мисли.
— Извинявай, не каза ли току-що, че няма проблем?
Асансьорът подсказа с деликатен звън, че е достигнал петия етаж. Вратите отново се отвориха и двамата излязоха в коридора.
— Появата на вода при извличането никога не е на добро — продължи Филипе. — Но това не пречи да отчетем факта, че това поле е давало суперкачествен петрол двадесет години поред. Това е чудесно, без съмнение. Проблемът е, че хубавите неща не траят вечно, нали?
— Разбирам.
— От милион и половина барела дневно през 1970 година, производството е скочило на пет цяло и седем милиона на ден през 1981 година. Оттогава насам световното потребление спада и в отговор „Арамко“ намали умишлено производството в мегагигантското поле. Секторът Харад, например, спря напълно да работи, за да се възстанови находището.
— За да се спести нефт, искаш да кажеш.
— За да се възстанови находището — настоя геологът. — Трябва да знаеш, че колкото повече петрол произвежда едно поле, толкова по-ниско става налягането в резервоарите. Един от начините да се разреши проблемът е като се спре производството, което дава възможност да се възстанови налягането до неговите естествени стойности. Точно това са направили саудитците след 1982 година. Преминали са към режим на замразяване на петролните полета, за да се опитат да възстановят налягането.
— И успели ли са?
— Донякъде. Налягането се е покачило и проблемите с водата до известна степен са били разрешени, но не задълго. — Поглади картонената папка, която държеше в ръката си. — От тези доклади е видно, че проблемите с водата са се проявили отново, и то с пълна сила.