Настъпи тишина. Томаш мислеше върху думите му и се опитваше да си представи последствията.
— Но нали саудитският петрол щял да стигне за сто години напред? — попита плахо.
— Може и да стигне, не знам. Но със сигурност не и при днешните темпове на производство. Това означава, че много скоро пазарът ще разполага с много по-малко петрол, при това в период, когато търсенето расте експоненциално. А знаеш ли какво означава това?
— Бъдещата цена на петрола наистина е онова трицифрено число.
— Съвсем вярно — изрече Филипе. — Ерата на евтиния петрол приключва. Намаляването на предлагането и увеличаването на търсенето ще доведат до рязко покачване на цената на петрола до немислими досега стойности. И най-лошото е, че този процес вече е започнал. През 1998 година петролът струваше десет долара за барел, но за десет години стана дванадесет пъти по-скъп. Когато петролът достигне триста долара за барел например, ще ти трябват триста евро само за да напълниш резервоара на автомобила.
— Ще се наложи да ходя пеша.
— Шегуваш се — разсмя се приятелят му. — Днешната икономика не се гради от хора, които ходят пеша. Но истината е, че цената на петрола ще се отрази върху всичко, не само върху движението на автомобилите, което означава, че влаковете и метрото ще станат десет пъти по-скъпи. Като теглят чертата, много хора ще установят, че просто няма да имат пари за придвижване, заплатата няма да им стига да отидат до местоработата си. А транспортът, драги мой, е само върхът на айсберга. Факт е, че за да се направи автомобил или хладилник, са необходими пещи, а пещите се захранват най-вече от изкопаеми горива. Искам да кажа, че по-скъпият петрол означава и по-скъпи продукти. А как се нарича този процес на всеобщо покачване на цените?
— Инфлация?
— Галопираща инфлация, Казанова. — Приятелят му въздъхна. — В новата история на Съединените щати, например, има само три периода, в които процентът на инфлация е достигал двуцифрено число: от 1917 до 1920 година, през четиридесетте години и от 1974 до 1981 година. И знаеш ли какво е общото между тези три периода? Липсата на петрол. А шестте рецесии от 1973 година насам, включително и онази, предизвикана от финансовата криза през 2008-а, са били предхождани от покачване на цената на петрола. Икономистите са гледали под лупа тези числа и са открили, че инфлацията е достигала двуцифрено число винаги когато енергийните разходи са достигали десет процента от брутния вътрешен продукт. И след като това се е случило в период на временен недостиг на петрол, представи си какво би станало, когато този недостиг стане постоянен.
— Искаш да кажеш, че развитието на икономиката ще се забави.
— Разбира се. Покачването на цената на петрола води до по-високи цени на продуктите, а това води до инфлация и до икономически застой. Отначало, разбира се, процесът ще бъде бавен. Но тъй като проблемът не е конюнктурен, а структурен, положението ще се влошава все повече и повече. Петролът се покачва, икономиката е в упадък, инфлацията постепенно излиза извън контрол. Добре е да напомним, че точно хиперинфлацията унищожи Германия през 1920 година. А сега си представи същата ситуация в световен мащаб. При тези обстоятелства икономическият колапс е неизбежен. И добре е да отбележим, че един икономически срив ще повлече със себе си голямо обществено брожение. А стане ли това, започва поредицата от бедствия, за които вече говорихме. Рецесия, глад, плячкосване, хаос. — Филипе вдигна ръце, сякаш се предаваше на съдбата. — С други думи, нашата цивилизация може да се окаже на ръба на пропастта.
Томаш се размърда на фотьойла и надникна през прозореца, сякаш търсеше някаква опора.
— Чувствам се объркан — каза той.
— Защо?
— Предвид глобалното затопляне, дължащо се на изкопаемите горива, краят на петрола би трябвало да се разглежда като хубаво нещо, нали?
— Да, би трябвало да е така.
— Но за какво ни е да намаляваме затоплянето на планетата, след като цивилизацията ни ще бъде унищожена и всички ще се върнем към Средновековието?
— Краят на петрола ще ни помогне да сложим край на тенденцията на глобално затопляне и това определено е хубаво нещо. Макар че трябва да подчертаем, че ефектът от прекъсването на емисиите на въглерод ще бъде почувстван едва след няколко десетилетия заради ефекта на натрупване, както ти обясних. Но всяка монета си има две страни и цената, която нашата цивилизация ще трябва да плати, за да сложи край на емисиите от въглерод, е доста висока.