— Тогава какво може да се направи?
Филипе се усмихна.
— Отново се връщаме на въпроса за нашата малка група от Киото — отбеляза той. — Когато се запознахме в Япония, аз, Хауърд, Христо и Джеймс знаехме, че емисиите от изкопаемите горива ще трябва да спрат, иначе планетата ще се изпържи след няколко десетилетия, но въпросът, който си поставяхме, беше следният: каква е алтернативата на изкопаемите горива? Знаехме, че петролната индустрия върти страшно много пари, и затова не хранехме никакви илюзии относно безпомощността ни пред могъщите интереси, за които ставаше въпрос. Картината, която виждахме, бе направо апокалиптична. Човечеството бе изправено пред най-лошата от всички възможни перспективи. От една страна, наблюдаваме как температурата на планетата се покачва неудържимо и предизвиква неконтролируеми явления. Може би сме на път да достигнем някакви критични стойности на температурата, отвъд които Земята ще се превърне в истински ад. И в момента, в който това се случи, производството на петрол ще спадне рязко и внезапно. Прикритата политика на ОПЕК, стремежът на нефтената индустрия да задържи статуквото колкото е възможно по-дълго, действията на политиците съобразно избирателните цикли, както и нереалните цени на петрола на световния пазар — всичко това замаскира признаците на приближаващия страхотен срив на производството. И големият проблем не е в това, че петролът свършва, а че ще свърши изведнъж. Всички ще бъдем изненадани и няма да имаме достатъчно време, за да разработим някаква ефикасна алтернатива. — Огледа стаята, зачервен, като че още не беше успял да изрази онова, което чувстваше. — Даваш ли си сметка какво ни очаква?
Томаш поклати глава.
— Големи главоболия.
— И то какви, Казанова — отбеляза Филипе сухо. — Задават се все по-жестоки горещини, покачване на морското равнище, вследствие на което водите ще погълнат островите и ще наводнят континентите, ще вилнеят страшни бури, дезертификацията ще обхване половината планета. И за капак на всичко, петролът ще секне отведнъж и ще ни хване по долни гащи, напълно неподготвени. Икономиката ще навлезе в дълбока рецесия, предприятията ще затворят врати, ще настъпи масов глад, общественият ред ще се разпадне и докато се усетим, нашата цивилизация няма да я има вече. — Полюшна се напред, доближи лице до приятеля си и повтори въпроса: — Даваш ли си сметка какво ни очаква наистина?
— Апокалипсис.
— Точно така! — възкликна геологът. — Апокалипсис. И това няма да се случи след век, при правнуците ни. — Насочи пръст към килима. — Това ще се случи много скоро, докато сме живи.
Изчака идеята да улегне.
— Ще бъдем свидетели на това, Казанова. Ще доживеем да го видим.
Томаш неволно се отдръпна във фотьойла.
— Това е… ужасяващо.
Филипе стана от леглото.
— След като се запознахме в Киото, четиримата обменихме информация относно специфичните области, в които работехме, и си дадохме сметка, че катастрофата е неизбежна. Светът не е подготвен за тази криза, няма нищо, с което може да й противостои. Затова разработихме план.
— План ли? Какъв?
— Тъй като познавах добре енергийния сектор — и по-специално нефтения бранш, — вече бях забелязал признаците за бъдещите проблеми относно световното снабдяване с петрол. Бяха дребни неща, откъслечна информация, която на пръв поглед изглеждаше незначителна, някои коментари, изказани под сурдинка, които дочувах по финансовите борси, и други такива неща. Бях подредил фрагментите на пъзела и осъзнавах, че краят на евтиния петрол може да настъпи скоро. Осъзнавах също, че освен сериозен проблем, това може да се окаже и добър шанс.
— Шанс за разрешаване на проблема с глобалното затопляне.
— Абсолютно точно. Ако имаше достатъчно петрол, можеш да бъдеш сигурен, че могъщите интереси, свързани с него, не биха дали шанс на никаква алтернатива. Всички от групата знаехме за това. Но ако се окаже, че петролът е изчерпал икономическия си потенциал, тогава нещата вече са други. Бизнесът ще приключи и тези интереси ще загубят силата си, след като пресъхне източникът на техните доходи. Ето защо ние четиримата си поделихме работата според квалификацията и опита си. Хауърд беше натоварен с проследяването на климатичната еволюция, за да може да предвиди с точност кой ще е критичният момент в затоплянето. Точно затова той реши да замине да работи в американската станция в Антарктида, където затоплянето протича по-ускорено, отколкото в други части на планетата. Атанасов и Джеймс, физиците в групата, поеха отговорността да потърсят и разработят алтернативен източник на енергия. А моя милост се зае с оценката на състоянието на петролните запаси и задачата да се установи най-удобният от политическа гледна точка момент, в който да обявим новината за алтернативния източник енергия.