Устните на Орлов се изкривиха в ехидна усмивка.
— Приятелят ви е доста прозорлив — отбеляза той, обръщайки се към Томаш. — Всъщност това не ме учудва. Само един прозорлив човек може да ми се укрива толкова дълго време. — Погали оръжието, сякаш го подготвяше за действие. — Но имам нещо да ви казвам. — Усмивката се разля по тлъстото му лице. — Прозрението беше дотук.
— Не сте от Интерпол? — попита историкът изумено. — Вие не сте от Интерпол?
Орлов изгледа подигравателно Томаш.
— А вие как смятате?
Ужасната истина достигна до съзнанието на Томаш. През цялото това време беше работил за един непознат и нищо не беше заподозрял — човекът не беше онзи, за когото се представяше.
— Но кой сте тогава?
— Толкова ли е трудно да се досетите?
Филипе се наведе напред.
— Кой сте вие вече е ясно — каза той. — Но бих искал да разбера кой ви плаща.
Руснакът обърна оръжието към геолога.
— Ей ти, умникът! Кротко.
— Защо? — попита Филипе. — Така или инак ще ни убиете.
Очите на Орлов зашариха по напрегнатите лица пред него.
— Може би.
— Тогава имаме право да узнаем истината.
Двама от мъжете, които бяха дошли с Орлов, влязоха в къщата и започнаха да тършуват из ъглите. Единият отиде до кухнята и се появи с няколко кутии студена австралийска бира.
— Смотри, что я нашел в холодильнике — каза той на руски, показвайки находката си. — Холодное пивко.
— Дай мне одно — изръмжа Орлов.
Мъжът му подаде бирата и масивният руснак я изпи до дъно почти на един дъх. После се изправи, оригна се и се изсмя.
— Ах, чудно. — Утолил жаждата си и във видимо по-добро настроение, той седна в креслото, въздъхна и се втренчи в тримата учени, които го наблюдаваха с боязън. — Значи смятате, че имате право да знаете истината, така ли?
Филипе запази хладнокръвие и предизвика възхищението на Томаш.
— Ако бъдете така любезен да ни обясните в името на какво ще умрем — каза геологът почти предизвикателно, — ще ви бъда благодарен.
— Вие много добре знаете в името на какво ще умрете — отвърна руснакът. — Какво значение има дали онзи, който плаща, е страната А или общността В, фирма С или корпорация D? — Сви рамене. — Това не интересува никого. Онова, което ни интересува, ама наистина живо ни интересува, е фактът, че си играете с огъня. И ето, настъпи часът да сложим край на тази игра.
— Но кой ви нареди? — настоя геологът.
— Може да е страна, може да е нефтена компания, може да е групировка, представляваща определени интереси, може да е никой. — Взе празната кутия и я показа на един от другарите си. — Игорь, дай мне ещë одно. — Обърна се към тримата арестанти и поде разговора отново: — Какво значение има кой ми е наредил? — Посочи Филипе и Къмингс. — По-важно е да си бяхте опичали ума. Когато отстранихме приятелите ви, трябваше да разберете урока и да кротувате. — Поклати глава. — Но не. Това не ви спря, нали? Принудихте ни отново да тръгнем по дирите ви. — По лицето му се изписа недоумение, сякаш бе разочарован баща, който трябваше да накаже непослушния си син. — И сега ще си понесете последствията. Или си въобразявахте, че ще се измъкнете?
Игор се приближи с още една кутия бира в ръка, която подаде на шефа си. Орлов отново я гаврътна на екс и се оригна.
— Извинете — изсмя се той.
Филипе не се предаваше.
— Как, по дяволите, разбрахте къде се намираме?
Руснакът посочи Томаш с показалец.
— Чрез нашия професор. Той беше нашият внедрен агент.
Филипе и Къмингс впериха укорни погледи в Томаш. Историкът реагира забавено, сякаш бе упоен: отвори широко очи и зина, но изминаха няколко секунди, докато успее най-сетне да издаде звук.
— Аз? — погледна Орлов потресен. — Аз? — Обърна се към двамата си другари, сякаш ги умоляваше да му повярват. — Нищо не съм направил.
— Е, хайде сега, професоре! — Руснакът се забавляваше. — Не бъдете скромен. Признайте си всичко.
Томаш усети как пламва отвътре.
— Да не сте полудял? — избухна гневно той. — Какви са тези лъжи, че съм ви информирал? Кога съм правил подобно нещо?
— Е, не се обиждайте. Когато бях млад, по времето на Съветския съюз, да докладваш се смяташе за нещо напълно нормално и естествено.
— Да докладвам? — По лицето му се изписа отвращение, явно страхът бе отстъпил място на възмущението. — Вие сте луд за връзване, Орлов. Абсолютно изперкал.