— По дяволите.
— Освен него, имаме геомагнитен Южен полюс, където се проявява потокът на електромагнитното поле на Земята. Този Южен полюс се намира на антарктическото плато, близо до руската станция „Восток“. — Орлов отново размаха снимката. — И накрая, съществува географски Южен полюс, който се намира в близост до официалния Южен полюс. Когато се говори за Южния полюс, обикновено се разбира географският Южен полюс, нали така?
— Точно така.
— Проблемът е, че географският Южен полюс не се задържа дълго време на едно и също място.
Томаш смръщи вежди.
— Ето това не разбирам — каза той. — Екваторът си стои на едно и също място, Северният полюс също. Защо не е така и с Южния полюс?
— Заради леда.
— Какво общо има ледът с това?
— Вижте, професоре, Южният полюс е покрит с лед, нали? Но този лед не се задържа в статично положение, на едно място. Точно обратното, намира се в непрекъснато движение. Ледът на Южния полюс се мести с по десет метра на година по посока на Южна Америка, а това означава, че фиксираният географски Южен полюс се отдалечава с десет метра на година от действителното си местонахождение.
— Разбирам.
— Всяка година това налага преизчисляване на новата позиция на Южния полюс и обозначаването му на точното място. Което фактически означава, че всяка година си имаме нов Южен полюс.
Сервитьорът се появи с друг омар и Орлов веднага му се нахвърли с настървение, сякаш нищичко не беше хапвал. Докато руснакът беше зает с току-що поднесеното ястие, Томаш взе оставената на масата снимка.
— Този учен е бил убит на Южния полюс, така ли?
Орлов изгрухтя с пълна уста.
— Не — каза той, веднага щом преглътна хапката си. — Убит е в Макмърдо.
— Къде?
— Макмърдо, най-голямата станция на Антарктида. Построена е от американците през 1956 година като военна база, но с влизането в сила на Антарктическия договор е превърната в научна станция. През лятото има над хиляда жители, а през зимата — около двеста.
— Къде се намира?
— На остров Рос, който е свързан с Антарктида чрез гигантската ледена платформа Рос, в онази част на континента, която се мие от водите на Тихия океан. — Руснакът махна към усмихнатото лице от снимката. — Професор Доусън беше директор на Научния лабораторен център, главната база за научни изследвания на Макмърдо. Работеше над проект, свързан с климатичния анализ, преди да умре.
— И казвате, че бил убит?
— В едно февруарско утро на 2002 година бил намерен на пода в кухнята на изследователския център с два куршума в тялото и един в челото. Не прилича на естествена смърт, нали?
— Кой го е убил?
Орлов се усмихна.
— Ако знаех, нямаше сега да разговарям с вас.
Беше ред на Томаш да се разсмее.
— Дошъл сте да говорите с мен, за да ви помогна да разкриете престъпление, извършено на Антарктида? Шегувате се.
Орлов отново посегна към храната.
— Никога не се шегувам, когато става въпрос за работа. Убеден съм, че можете да ми помогнете да разкрия загадката.
— Как?
— Спокойно, ще стигнем и дотам — каза руснакът, дояждайки последните парченца от втория омар. — Но преди това искам да чуете цялата история. — Въпреки опитите да не гледа натам, погледът на Томаш непрекъснато се спираше на тлъстите парчета храна, които се мяркаха между мазните устни на руснака. — Когато Интерпол получи молбата на ЦРУ и проучи характеристиките на убийството, реши да прехвърли случая на моя отдел. След като се запознах с подробностите, аз установих, че въпросното престъпление има странни съвпадения с едно убийство, извършено в България, което бях разследвал дни преди това. Прегледах отново досието по случая в България и открих, че само няколко часа деляха събитията едно от друго. Професор Доусън е бил убит в Антарктида, а професор Христо Атанасов е бил открит малко след това мъртъв в кабинета си в Пловдивския университет, където преподавал физика. Той също е бил застрелян, само че изстрелът бил един-единствен, в тила. Убили са го, докато работил на компютъра си.
— Какво общо имат двата случая?
— И в двата случая убитите са учени, застреляни на работните си места в интервал от няколко часа.
Томаш погледна руснака с недоумение.
— Е, и? Единият е бил убит на Антарктида, другият — в България. Единият е американец, другият — българин. Единият е климатолог, а другият — физик. Според мен тук има доста различия.