— А, извинете. Реших, че засега не можете да ми кажете нищо за имейла на вашия приятел.
— И наистина не мога. Но затова пък мога да ви кажа нещо друго.
— Какво?
— Мисля, че вече разбрах смисъла на посланието, изпратено от англичанина до Филипе.
Орлов отново се разсмя гръмогласно.
— Ама вие наистина сте играч от класа — възкликна той. — Сериозно? Дешифрирали сте онази главоблъсканица?
— Декодирах я — поправи го Томаш. — Съобщението не е шифър, а код. Шифрите се дешифрират, а кодовете се декодират.
— Смятате, че е код?
— Сигурен съм.
— И какво послание е скрито в него?
Историкът се наведе над бюрото и взе дебелия том, който току-що бе прочел.
— Смисълът се разкрива в Библията.
— Сериозно?
— Да. И в коя част на Библията, мислите?
— Нямам представа.
— В Апокалипсиса. Отговорът се крие в Апокалипсиса. — Разсмя се. — Вижте само какъв късмет. Цитатът е от последния текст на Новия завет, а аз започнах от началото, поради което се наложи да прочета цялата Библия, за да стигна до него.
— Просто сте изпълнили задължението си — изгуби търпение руснакът. — Кажете ми какво послание се крие в съобщението.
Томаш отвори Библията, оставена на масата, и прелисти последните страници, докато стигна до Откровението.
— За да се стигне до смисъла на посланието, трябва да се разбере контекста, от който е взет цитатът — каза той. — Чели ли сте Апокалипсиса?
Орлов нетърпеливо цъкна с език.
— Приличам ли ви на набожен? Да не би да мислите, че имам време да се занимавам с тия неща?
— В такъв случай ще се наложи да ви въведа в текста. Както ви казах онзи ден, текстът е подписан от Йоан, вероятно апостол Йоан. — Прокара поглед по първите редове на страниците пред него. — Започва с това как Исус Христос се появил пред Йоан и му предал послания за седемте християнски общности в Мала Азия. — Прехвърли няколко страници. — Нещата стават много интересни след това, когато Йоан бил отведен на небето.
— Апостолът летял в небето, така ли? — пошегува се Орлов. — В бизнес класа или икономична?
— Възнесъл се в небесата — отвърна Томаш, без да обръща внимание на грубоватите шеги на Орлов. Спря поглед върху един абзац. — Тук се казва следното: „След това погледнах, и ето, врата отворени на небето, и предишният глас, що бях чул като от тръба, която говореше с мене, каза: изкачи се тук, и ще ти покажа какво трябва да стане след това. И веднага бях обзет от дух; и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше Някой“. — Вдигна очи от редовете. — Този Някой, разбира се, е Бог.
— Бог ли? Йоан казва, че видял Бог?
— Да.
— И как е изглеждал Той? С голяма бяла брада?
— Богът, описан от Йоан в Апокалипсиса, не е антропоморфен. Чуйте как го описва. — Върна се на същия параграф. — „Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд.“ — Прескочи един ред. — „И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове…“
— Ама какъв Господ е този?
— Това е Богът, който Йоан твърди, че е видял. Не е човек, а светлина и звуци.
— Това е някаква халюцинация, нали?
— Възможно е — допусна Томаш. — Но не вярвам. Текстът е добре обмислен.
— Какво ви кара да мислите така?
— Структурата му. Сцените са описани с много детайли и показват влияние на древни юдейски писания, най-вече тези на Даниил. Изграждането на текста изглежда добре премислено, а освен това борави с числови образци, което не е характерно за халюцинациите.
— Като историята с тройната шестица?
— Точно така. Тройната шестица не е халюцинация. Както видяхме, става въпрос за гематрията на името Нерон. Следователно този текст е добре обмислен, не е резултат от халюцинация.
— Разбирам — съгласи се Орлов и смени тона. — Та значи Йоан се възнесъл на небето и видял Господ. И после? Какво станало?
Томаш се върна към текста.
— Йоан казва следното: „И видях в десницата на Оногова, Който седеше на престола, книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата“.
— Книга със седем печата?
— Да. Книгата, запечатана със седем печата. Според описанието на Йоан, Христос се отправил към трона и получил от Бог тази книга. И тогава Исус, представен като Агнец, започнал да разчупва печатите един по един.