— За какво мислиш, Томик? — измърка като котка.
— За нищо.
— Лъжец. Казвай.
— Нищо специално.
— Кажи.
Томаш въздъхна и се усмихна.
— Мислех си за нашия разговор на обед, когато ми каза как си се запознала с Филипе.
— А, това било значи.
Португалецът се надигна от койката и се облегна на лакът.
— Още не си ми казала какъв е този проект, който е накарал Филипе да дойде тук, в Русия.
— Може би е по-добре той самият да ти каже.
— Извинявай, Надя, но трябва да ми кажеш. Събуди любопитството ми и не можеш да ме оставиш в неведение, нали? — Погледна през прозореца и се взря в тъмнината. — Освен това разполагаме с толкова време, ще трябва да го запълним с нещо. — Махна припряно с ръка. — По-добре давай. Изплюй камъчето.
— Какво искаш да знаеш?
— Всичко.
Надежда се разсмя.
— Но аз не знам всичко.
— Тогава ми кажи каквото знаеш.
— Знам това, че един от моите преподаватели, Олег Каратаев, ме извика един ден в кабинета си и ме представи на свой приятел от Португалия. Беше Филка.
— Който пожела да те наеме на работа, така ли?
— Да. Филка ми каза, че участвал в международен екип, който трябвало да проведе някакво проучване в Сибир. Групата, която той представлявал, възнамерявала да наеме студент, който да направи тези изследвания. Обърнал се към професор Каратаев, който има слабост към мен, и той лансирал моята кандидатура. Филка ме попита дали проявявам интерес към предложението му.
— И ти?
— Отговорих с да, разбира се. Стори ми се добър начин да навляза в професията. Освен това имах нужда от пари.
— Тогава още не си била в Night Flight, нали?
Рускинята отвърна поглед с досада при споменаването на тази част от живота й.
— По онова време работех в друг нощен клуб, „Цунами“, на улица „Петровка“. Участвах в един номер със сирени в басейн, това възбужда мъжете. — Обърна очи. — Там се запознах с Игор Безхлебов, мафиота, който ти показах в Night Flight.
— Онзи с трите мацки?
— Да, онзи кучи син. Когато започнах да работя за него, той ме отведе в „Распутин“, друг нощен клуб. И за да се отърва от него, отидох в Night Flight.
— Разбирам — каза Томаш, който всъщност нищо не разбираше. Освен това разговорът поемаше в друга посока и въпреки че му се щеше да знае повече за живота на рускинята, усети, че трябва да смени темата. — И Филипе те нае за проучването в Сибир, така ли?
— Да, отидох в тундрата през лятото. Оттам пристигаха смущаващи новини и Филка имаше нужда от мен, за да направя редица измервания.
— Смущаващи новини? Какво означава това?
Надежда явно се двоумеше.
— Не знам дали трябва да ти казвам това, Томик. Може би е по-добре да поговориш най-напред с Филка.
— Не говори глупости, Филка го няма тук.
— Точно затова. По-добре той да ти разкаже.
— Виж, Надя. Така или иначе ще се срещнем с Филка след някое време. Защо са всички тези колебания? Ако ти не ми го кажеш, ще ми го каже той по-късно. Струва ми се, че ще е някакво преимущество, ако се появя при него с написано домашно, нали? Ще спестим време — и аз, и той. Освен това разговорът ще ни поразсее.
— Хм.
— Хайде, казвай — настоя Томаш. — Какви са били онези смущаващи новини?
Рускинята въздъхна.
— Добре, ще ти разкажа — предаде се Надежда. — Стана така, че по онова време тръгнаха слухове, че земята под тундрата се е оголила.
— Земя? Каква земя?
— Земята.
— Показала се е почвата под тундрата? И после?
Надежда го изгледа въпросително.
— Знаеш ли какво представлява тундрата?
— Ами… не.
— Личи си — възкликна тя саркастично. — Тундрата е най-суровото място в Сибир. Покрива целия Арктически полярен кръг и е замръзнала. На някои места дебелината на леда достига повече от хиляда метра, а на върха, по повърхността, се стеле фин килим от трева и само тук-там се среща по някое дърво. Това са километри и километри еднообразна ледена земя.
— Та казваш, земята се е показала изпод тундрата?
— Да. През лятото.
Томаш изгледа Надежда с празен поглед, без да разбира какво иска да каже.
— Ледът в тундрата се размразил през лятото и се показала земята. — Обърна устни. — Е, и? Какво от това?