Девойката наклони глава.
— Томик, това е тундрата. — Наведе се към него, за да подчертае онова, което казваше. — Тундрата.
— Да, но какво от това?
— Земята в тундрата е постоянно замръзнала, затова се нарича вечная мерзлота. Вечен мраз. Англичаните я наричат permafrost. — Надежда отвори очи широко. — От хиляди години земята под вечная мерзлота не е виждала слънце.
— От колко време?
— От хилядолетия.
Томаш прокара ръка по брадичката си.
— Доста време, наистина — съгласи се той. — И какво се е случило, за да се появи сега тази земя? Вулканична дейност ли има в района?
— Не, Томик. Земята не се е надигнала, а ледът по нея се е разтопил, разбираш ли?
— Ледът се е размразил? Защо?
— Защото температурите са се покачили — почти извика тя, като че ставаше дума за нещо очевидно. — От седемдесетте години насам средните температури в Сибир са се покачили с цели пет градуса.
— Е, и?
— Тундрата започва да се размразява. Ледът в Арктика се е отдръпнал с три процента, отваряйки цял воден канал по северния бряг на Сибир, който преди е бил скован във вечен лед. Тундрата е изчезнала и на нейно място се е появила почва. — Сниши глас мрачно. — Проблемът е, че тази почва е тъмна.
— Какво особено има в това?
— Томик, помисли малко. Преди, когато идвало лятото, снегът отразявал слънчевите лъчи и топлината се разсейвала в пространството. Но сега лъчите вече не огряват снежното огледало, което отразява топлината, а тъмната земя, която ги поглъща.
— Разбирам.
— Получава се така нареченият ефект на снежната топка. Задържаната в тъмните земни недра на Сибир топлина води до покачване на температурата, което ускорява размразяването на останалата част от тундрата, водещо до появата на още тъмна земя, която причинява допълнително размразяване, и т.н. Сибир е навлязъл в затворен цикъл на затопляне, което ще унищожи леда от Арктическия полярен кръг.
— Е, сигурно ще остане ледът на Северния полюс.
— Според нашите изчисления, Томик, няма да има вечен лед на Северния полюс към 2030 година, а може би и преди това. Според някои прогнози, направени през 2008-а, още през 2015 година ще има тотално размразяване.
Томаш се намръщи недоверчиво.
— Не вярвам. Целият този лед не може току-така да се стопи.
— Не може ли? Тогава чуй една история. През Студената война се е смятало, че Арктика може да се превърне в полесражение, ако конфликтът се разрасне, поради което водите под леда били осеяни с ядрени подводници — наши и американски. Идеята била в случай на война подводниците да излязат на повърхността и да изстрелят ракетите срещу неприятеля. За да открият най-подходящите позиции за тази цел, въпросните подводници прекарали цялата Студена война в измерване дебелината на арктическия лед. И знаеш ли какво открили? — Вдигна палец и показалец и ги приближи. — Между шейсетте и деветдесетте години леденият пласт е изтънял с четиридесет процента. — Отвори широко очи, подчертавайки значението на цифрата. — Четиридесет процента, Томик!
— Сериозно?
— Затова ме нае Филка — да изчисля отдръпването на тундрата. И резултатите са недвусмислени. През 1980 година площта с постоянен лед в Арктика е била 7,8 милиона квадратни километра, а през 2007-а се е смалила на 4,2 милиона квадратни километра. След някоя и друга година, ако отидеш на Северния полюс през лятото, какво мислиш, че ще намериш?
— Мечки?
Надежда въздъхна.
— Вода и само вода.
XV
Слънчевата светлина проникна през завесата и събуди Томаш. Сънен, той погледна часовника и установи, че е ранно утро. Погледна през прозореца и остана толкова изненадан от дневната светлина, че напълно се разбуди. Слънце по това време? Лятото вече бе настъпило, което можеше да означава само, че влакът се е придвижил далеч на север през нощта, и това събуди любопитството му.
Усети топлия дъх на Надежда във врата си и внимателно се размърда, за да не я събуди. Измъкна се от леглото, облече се и отвори вратата на купето, за да отиде до банята, като се стараеше да не вдига шум. Транссибирският експрес се беше превърнал в призрачен влак — коридорът на първокласния вагон беше съвършено пуст в този утринен час, дори и проводницата не даваше признаци на живот. Когато се върна, Томаш седна до прозореца и леко отдръпна пердето, надниквайки навън.