— С колко? — учуди се Томаш. — С шест метра?
— Да — потвърди тя. — Тогава ледът не се е разтопил напълно. В противен случай покачването би достигнало седем метра — каза тя, повдигайки ръка с дланта надолу, сякаш да покаже как расте нивото на водата. — Много острови ще бъдат погълнати, както и част от бреговата ивица на всички континенти.
— Но нима има толкова замръзнала вода на полюсите, че да предизвика седемметрово покачване на морското равнище?
— Разбира се, че има. Антарктида, например, е континент, почти изцяло покрит с лед, който достига над четири километра в дълбочина. Ако целият този лед се разтопи, никак няма да е приятно. А освен това имаме и Гренландия.
Историкът сви устни, докато преценяваше сериозността на положението.
— Така е — съгласи се той. — Сложно е.
— Но има и по-сериозен проблем, който не е свързан с полярния лед. Ако разтопяването на леда би довело до седемметрово покачване на водите, едно друго явление би могло да предизвика още по-голямо покачване на морското равнище.
— Повече от седем метра?
— Положително.
— Но защо?
— Заради един закон на физиката — каза тя. — Не си ли чувал, че топлината разширява телата?
— Да, в училище.
— Е, добре, точно това ще се случи. Измерванията, правени от 1961 година насам, показват, че покачването на средната температура на океаните вече е достигнало дълбочина три хиляди метра. Всъщност по-голямата част от топлината на планетата се поглъща от моретата и океаните.
— Е, и?
— Проблемът е, че затоплянето води до разширяване на водата на планетата. Разширяването е незабележимо в един кубически метър вода, но те уверявам, че ще се почувства, когато стане въпрос за трилионите кубически метра вода на океаните. И точно това натрупано разширение ще доведе до покачване на морското равнище с повече от седем метра.
— Колко повече? Осем метра? Девет?
— Казах ти, че според палеоклиматичните изследвания покачването на морското равнище ще достигне шест метра, ако глобалното затопляне е с три градуса, нали така? Но през плиоцена, когато температурата е била с три градуса по-висока от днешната, това покачване достигнало двадесет и пет метра.
— Какво?
— Томик, по последни изчисления затоплянето този век ще е между един и шест градуса, най-вероятно близо до шест. Това означава, че навсякъде ще е постоянно лято, големи участъци от сушата ще бъдат залети от морето, континентите ще се смалят до острови, тропическите райони ще се превърнат в пустини, ще ни мъчи суша, ще връхлитат все по-яростни бури, горските пожари ще са повсеместни, почвите ще ерозират, ще се променят климатичните цикли, ще страдаме от недоимък и плъзналите тропически болести. Маларията, например, ще се разпространи из Европа, същото ще стане и с други напасти, познати засега само в Третия свят.
— По дяволите!
— И знаеш ли защо това е неизбежно?
— Да, чел съм го във вестниците, и по телевизията говорят — каза той. — Заради замърсяването от пушека.
Надежда завъртя глава в знак на отрицание.
— Грешен отговор.
По лицето на Томаш се изписа недоумение.
— Не е ли от замърсяването?
— Зависи какво разбираш под замърсяване.
— Замърсяването е целият този дим, който бълват ауспусите и комините, предполагам.
— За твое сведение, тези пушеци дори възпират затоплянето.
— Извинявай, нещо бъркаш. Онзи ден четох, че глобалното затопляне е предизвикано от автомобилния и заводския пушек.
— Смесваш двете неща — поясни тя. — Но това е нормално. Много хора го правят.
— Не разбирам.
— Въпреки общоразпространеното мнение, пушекът от ауспусите и комините на фабриките не е причина за затоплянето на планетата. Дори е обратното. Някои проучвания показват, че това замърсяване води до понижение на температурата.
Томаш поклати глава, отказвайки да приеме това твърдение.
— Извинявай, Надя, но това ми се струва абсурдно. Всички казват, че пушеците предизвикват глобалното затопляне.
Надежда въздъхна.
— Не е точно така — настоя тя. — Онова, което предизвиква затоплянето на планетата, не е димът, а изгарянето на изкопаемите горива.