— Разбирам. И какво следва?
— В ранния си период на съществуване атмосферата на нашата планета била наситена с въглероден диоксид, също като Венера, а това правело невъзможна появата на животни. Но тъй като морето и растенията са естествени абсорбенти на въглеродния диоксид, вследствие на едновременното им действие след милиони години въглеродният диоксид в атмосферата намалял. Палеоклиматичните изследвания показват, че въглеродният диоксид е отговорен за половината термични промени в миналото. При висока концентрация на въглероден диоксид в атмосферата температурата проявявала тенденция да се покачва. Когато нивото на концентрация намалявало, температурата тръгвала надолу. И така, преди петстотин години въглеродният диоксид достигнал своя минимум от 270 ppm. Но с човешката експанзия и съпътстващото я унищожаване на горите и изгаряне на дървесина, към които по-късно се прибавило и изгарянето на въглища и петрол за добиването на енергия, въглеродният диоксид се увеличил до днешните 380 ppm.
— Това много ли е?
— Това просто е най-високата стойност през последните шестстотин и петдесет хиляди години.
— По дяволите. И казваш, че продължава да расте?
— Продължава, при това ускорено. Ако можехме да превърнем в твърдо състояние въглеродния диоксид, който изхвърляме всяка година в атмосферата, щяхме да имаме по една планина с два километра височина! По една планина всяка година, Томик — въздъхна тя. — Но най-лошото ще се случи, когато достигнем критичната стойност.
— Каква е критичната стойност?
— 550 ppm. — Разтвори ръце, за да внуши представата за нещо голямо. — Представи си, че си на върха на планина и започваш да буташ голям камък, отначало с малко усилия, после постепенно все по-силно. Камъкът няма да се помръдне отначало, нали? Но когато силата, с която го буташ, достигне критична стойност, камъкът започва да се раздвижва. Първо бавно, докато набере собствена динамика, и тогава вече няма нужда да го тикаш, за да се търкулне по склона надолу, да предизвика лавина и да унищожи някое село в долината. — Присви очи. — Забележи: точно при достигането на определена критична стойност на силата успявам да раздвижа камъка. После бедствието се случва само, без моя помощ. Ето за какво говоря. Колкото повече въглерод изпускаме в атмосферата, по-силно бутаме климата по посока на пресичането на критичната стойност. Повечето от учените смятат, че критичната стойност е 550 ppm въглерод. Когато преминем тази стойност, ще се опечем.
— В момента сме достигнали 380 ppm, нали? — установи Томаш. — Това означава, че все още сме далече от тези 550 ppm. — Сви рамене. — Имаме достатъчно време, за да спрем, преди да сме стигнали тази стойност.
— Опасявам се, че не е толкова просто.
— Защо?
— Първо, никой не знае със сигурност каква е критичната стойност. Някои смятат, че вече сме я преминали и катастрофата е неминуема. Едно изследване, публикувано през 2009 година в Съединените щати, защитава тезата, че термичните промени ще продължат хиляди години след пълното прекратяване на емисиите на въглероден диоксид. А някои смятат, че критичният предел е някъде около 400 или 450 ppm, макар че има научен консенсус за 550 ppm. Но и ако това действително е критичната стойност, не трябва да забравяме за ефекта на натрупването. Ако по някакво чудо успеем още днес да спрем емисиите на въглероден диоксид, концентрацията му в атмосферата ще продължи още хилядолетие, понеже това е времето, за което морето и растенията ще успеят да погълнат наличното количество от това съединение.
Томаш изглеждаше потресен от чутото.
— Колко?
— Едно хилядолетие.
— Господи!
— Забележи: заради ефекта на натрупване ние днес се сблъскваме с последиците от концентрацията в последните петдесет години. Въздействието на днешната концентрация ще бъде усетено през следващите години. Ако спрем днес емисиите на въглероден диоксид, концентрацията му ще продължи да расте с една и половина част на хиляда годишно и ще достигне 450 ppm през 2100 година. — Вдигна показалец предупредително. — И то ако спрем още днес.
— Разбирам.
— Но лошото е, че няма да можем да спрем днес. Китай е в процес на индустриализация, както и Индия, и тези две страни имат нужда от изкопаеми горива за развитието си. От друга страна, другите големи световни производители на въглероден диоксид — Съединените щати и Европа, са свикнали с комфорта, който им осигурява днешната енергийна икономика и не искат да се откажат от нея, за да си осигурят стабилен икономически растеж и занапред. А така също и Русия, четвъртият най-голям производител на въглероден диоксид в света, със своите сериозни проблеми със замърсяването, със своите остарели технологии, ще продължи да бълва въпросното съединение ежедневно като топъл хляб. И знаеш ли какъв е резултатът от всичко това?