— Да, Надя ми спомена вече за това — каза той. — Това е проблем, нали?
— И то какъв проблем!… Китай вече е изпреварил развитите страни по търсене на електричество и горива и в момента е най-големият потребител на енергия в света, който вече е задминал Съединените щати. Китайците буквално поглъщат енергийните източници. И за да убият този ненаситен глад, завладяха тотално пазара на петрол, причинявайки дисбаланс между предлагане и търсене, инвестират здраво във въглищата — твърдото гориво, което изпуска най-много газове и засилва парниковия ефект. Скоро Китай ще е отговорен за две пети от количеството изразходвани въглища на планетата и една седма от общото количество произведено електричество, голяма част от която е получена в резултат на изгарянето на въглища и петрол. По предварителни изчисления, Китай скоро ще емитира една пета от въглеродния диоксид в атмосферата.
— Мамка му.
— А сега прибави всички страни, поели по пътя на прогреса. Прибави Индия, Русия и Латинска Америка. Всички искат автомобили, хладилници, климатици, телевизори… всичко! Представи си само как това ще се отрази на потреблението на съществуващите енергийни източници.
— Да, сложно ще е.
— Сложно ли? — Филипе беше почти възмутен. — Ние вървим безгрижно към катастрофа, летим по самоубийствена магистрала и дори не забелязваме това. Потреблението на енергия и емисиите на въглероден диоксид нарастват експоненциално. Цялата енергетика — от производството до потреблението — е обърната с главата надолу и заплашва да срине равновесието между предлагането и търсенето…
Освен това климатът изглежда тотално променен. За петдесет години затоплянето се е ускорило два пъти в сравнение с последните сто години; морското равнище се е повишило със седемнадесет сантиметра само през двайсети век. Вали повече в източната част на американския континент и в Северна Европа и по-малко в Южна Европа, Африка и Азия. След седемдесетте години на миналия век се активизираха циклоните в Северния Атлантик, а през 2005-а се появи и първият ураган по западния бряг на Европа, Винс, който навлезе в Северна Португалия като тропическа буря. Никъде в метеорологичните регистри не се споменава за ураган из тези земи. Същото се наблюдава в Южния Атлантик. Ураганът Катрина вилня из бразилското крайбрежие през 2004 година. Това до такава степен изуми бразилските метеоролози, че не вярваха на снимките от сателита. — Направи малка пауза. — Международна експертна комисия, създадена от ООН, констатира през 2007 година, че през този век температурите ще се покачат между един и шест градуса и че метеорологичните явления като цяло ще придобият екстремен характер: поройни дъждове, продължителни засушавания, по-силни ветрове, по-страшни бури. — Поклати глава. — Но най-лошото е, че е възможно да достигнем критичния предел, разбираш ли? Стойност, отвъд която започват да се вихрят явления, способни да превърнат в необитаеми цели райони на планетата.
— Каква критична стойност? Говориш за 550 ppm концентрация на въглероден диоксид в атмосферата?
— И за това също, но имам предвид най-вече онова, което ще се случи, когато се прехвърли определена температура.
— Добре, но предполагам, че затоплянето ще става постепенно, нали?
— Не, не е така. Природата е устроена така, че в критичните моменти се извършват резки промени. Например водата запазва течното си състояние при падането на температурата, но когато понижението достигне нула градуса, водата преминава в твърдо състояние. Виждаш ли? Критичната стойност е нула градуса, след която всичко се променя.
— Да, разбирам. Но какво искаш да кажеш?
— Опитвам се да ти обясня, че същото става и с климата. След като се премине определена стойност, нещата коренно се променят и планетата може да стане необитаема за голяма част от съществуващите видове, в това число и за хората.
Томаш изглеждаше скептичен.
— Чакай малко — каза той. — Едно е да знаем, че водата внезапно променя състоянието си от течно в твърдо, друго е да твърдим, че климатичните промени са толкова драстични, че самото съществуване на човечеството е под заплаха. Не мислиш ли, че малко преувеличаваш?
Една търпелива въздишка замести отговора. Филипе стана от стола и се протегна.
— Ставай, Казанова — каза той, тръгвайки по пясъка на плажа. — Ще ти покажа нещо.
XVIII
Водите на Байкал прииждаха на леки вълни, сякаш непрестанно притегляха брега в обятията си. Езерото беше кротко и спокойно, с искрящи точици по тъмната повърхност, като диаманти, които отразяваха отблясъците на залязващото слънце. Филипе свали обувките си и закрачи тежко по брега, шляпайки във водата.