— Ела тук — покани го той. — Опитай водата.
Томаш събу обувките и нагази във водата, но на мига се закова.
— Студена е — оплака се той и се завърна на пясъка с бързи подскоци.
Приятелят му се разсмя.
— Не бягай, женчо такъв. Ела тук, във водата.
— Луд ли си?
Филипе се наведе и потопи ръка в езерото.
— Студена ти се струва, а?
— Ледена.
Геологът се изправи и тръсна мократа си ръка, при което изпръска панталоните и пуловера си.
— Да, но точно тази студена вода има огромно значение за поддържането на живота на нашата планета.
— Отново преувеличаваш — възкликна Томаш. — Всеизвестно е, че животът предпочита топлата вода.
Филипе закрачи по брега, без да спира да шляпа във водата, докато Томаш предпазливо го следваше по пясъка.
— Искам да ти обясня нещо, Казанова — каза Филипе, вперил очи във вълничките, които се разбиваха в краката му. — Макар и да не си даваме сметка за това, Земята е живо същество. Така както човешкото същество е съставено от билиони живи създания, клетките, така и Земята е живо същество, изградено от билиони живи организми, съставящи фауната и флората. Например ако температурата на Луната или на Венера се промени драстично, това не би имало толкова съществено значение за тези планети, тъй като и двете са мъртви, само камък и прах. Все едно им е дали е студ или жега, сякаш са огромни мраморни скулптури. Но термичните промени са важни за Земята, която е жива и затова непрекъснато регулира температурата и химичния си състав. Следиш ли мисълта ми?
— Хм… горе-долу.
— Едно от нещата, които науката е установила, е, че Земята, подобно на всяко живо същество, което я обитава, има способността да се саморегулира. — Вдигна пръст, за да подчертае твърдението си. — Но аналогично на живите същества, това става само в рамките на определени температурни параметри. — Подритна една вълна, която обля крака му с пенлив шумен кипеж. — В случая с тази вода тук беше установено, че критичната температура е десет градуса. При покачване на температурата над десет градуса водите губят свойствата си на хранителна среда, което е пагубно за живота. Ето защо тропическите води са така бистри и чисти: те не предоставят хранителна среда, с изключение на ограничено количество водорасли. Тези води са за морето същото, което са пустините за земята. И обратно, морските гори са водите на Арктика и Антарктида, тъй като тези полярни океани са с температури под десет градуса и затова е пълно с хранителни вещества.
— Извинявай, не е точно така — възрази Томаш. — Доколкото знам, има разнообразен морски живот в тропическите води.
— Само на дълбоко, Казанова. — Посочи надолу. — Само на дъното, където температурата е под десет градуса, има хранителни вещества.
— Хм.
— Това означава, че по-голямата част от океаните са пусти.
— Сериозно ли говориш?
— Много сериозно — настоя Филипе. — Водите с температура над десет градуса покриват осемдесет процента от водната повърхност на света. Това означава, че осемдесет процента от морската повърхност е пустиня.
Томаш сви устни.
— Нямах представа.
— Това откритие предполага солидна обвързаност на явленията. Ако глобалната температура се покачи, ще се увеличи и количеството топла вода, което би довело до разширяване на морската пустиня.
— Разбирам.
Филипе вдигна крака си над повърхността на езерото и отново го спусна рязко във водата.
— А сега слушай внимателно, Казанова, защото това е важно. — Обгърна с широк жест зеления хоризонт на Олхон и тайгата от другия бряг на езерото. — Това явление, наречено дезертификация, протича и на сушата. Установи се, че тук, навън, критичната температура не е десет градуса, както в морето, а двадесет. Когато температурата падне под двадесет градуса, което е нормално през зимата, дъждовната вода се задържа дълго време в земята и почвата остава влажна, което подпомага развитието на живота. Но през лятото, когато средните температури са около двадесет градуса, дъждовната вода обикновено бързо се изпарява и почвата изсъхва. Земята, като саморегулиращо се живо същество, е отговорила на този проблем, като е отредила периодът на дъждовете да е през лятото. Честите дъждове компенсират изпаряването, нали разбираш? Но когато средната температура надвиши двадесет и пет градуса, процесът на изпаряване се ускорява и ако не вали едва ли не постоянно, Земята ще се превърне в пустиня.