— А екваториалните гори? Доколкото знам, там температурите са над двадесет и пет градуса.
— Екваториалните гори покрай реките Амазонка и Конго са друг пример за саморегулация на това необикновено живо същество, каквото е Земята. Тъй като при високи температури изпарението е много бързо, Земята е създала екосистема, задържаща облаците над гората, при което валежите са почти постоянни.
— Значи гората привлича облаците.
— Точно така. Но тази система е възможна само в границите на определени термични стойности.
— Защо?
— Заради свойствата на водата, Казанова. Повишение на средната температура от четири градуса би ускорило още повече изпарението и би нарушило равновесието, превръщайки екваториалната гора в пустиня.
— Откъде знаеш това?
— Достатъчно е да видим пустинята Сахара, например. Там температурата е толкова висока, че цялата вода се изпарява прекалено бързо, пресушавайки почвите. И знаеш ли какво дели екваториалната гора от пустинята? — Малка пауза. — Някакви си четири градуса по Целзий. Съществува разлика само от четири градуса между голяма девствена гора и пустиня, което означава, че тези четири градуса прехвърлят някаква пределна стойност.
— Разбирам.
— Оттук следва, че повишаването на глобалната температура може да стане много голям проблем, ако премине определена термична граница. А най-лошото е, че има признаци за протичането на такъв процес.
Томаш изглеждаше угрижен.
— Как така?
— Никога ли не си чувал за ефекта на Будико?
— Ефектът на кого?
— Михаил Будико е най-големият руски климатолог. Той открил, че снегът отразява по-голямата част от слънчевата топлина, попадаща върху него, което допринася за поддържане на студен климат. Проблемът обаче е в това, че освободеният въглероден диоксид от горенето на твърдите горива повишава температурата и снегът започва да се топи, при което земята се показва отдолу. И тъй като земята е тъмна, тя поглъща топлината, което повишава още повече температурата, а това, от своя страна, предизвиква още по-интензивно топене на снега, при което се открива още по-голямо пространство гола земя, излъчваща още топлина — и така в безкрайна спирала. Това е ефектът на Будико.
— Надя ми спомена за това.
— Да, тя участва в началните измервания тук, в Сибир. Температурата е преминала границата и подобни процеси се наблюдават из цялата планета, включително в моретата. Само през 2005-а са изчезнали четиринадесет процента от постоянния лед в Арктика. Четиринадесет процента! Знаеш ли защо? Защото океаните се затоплят. И понеже водата е станала по-топла, ледът е започнал да се топи, което е проблем, тъй като, както ти казах, ледът действа като огледало и отразява повече от осемдесет процента от слънчевата топлина. А при океана е обратно — поглъща повече от деветдесет процента от тази топлина, понеже е тъмен. Виждаш последствията, нали? Понеже ледът се топи, океанът поглъща повече топлина, което затопля водата и води до топенето на още лед, което пък намалява още повече отразителната повърхност и разширява поглъщащата топлина повърхност в затворен кръг, усилващ парниковия ефект. И това не е всичко. Понеже океанът е по-топъл, водата обеднява откъм хранителна среда и водорасли. А именно водораслите са тези, които теглят въглеродния диоксид към дъното на морето. Колкото по-малко са водораслите, повече въглероден диоксид остава на повърхността, което задълбочава все повече и повече парниковия ефект — и така нататък в още една безкрайна спирала. Нещо като морски ефект на Будико.
— Но това наистина ли се случва?
— Разбира се. При това навсякъде. Виж, например, екваториалните гори, за които говорихме преди малко. Тъй като температурата се е повишила, те намаляват. Но проблемът е, че без дърветата, които хвърлят сянка, почвата се затопля повече и в резултат на това затопля и планетата, което води до изчезването на нови гори, а следователно до оголването на почвата, която се затопля допълнително, предизвиквайки ново отдръпване на горите и нов затворен цикъл. Всъщност там се наблюдават първите признаци затова явление. През 2005 година Амазония преживя невиждана суша. Много от притоците на река Амазонка пресъхнаха и се наложи да пренасят питейна вода с хеликоптери до селищата в джунглата. А знаеш ли защо използваха хеликоптери? Защото нивото на водата в реките беше прекалено спаднало и корабите не можеха да стигнат дотам. Сушата от 2005 година може би е първият знак за катастрофалния колапс, който ще преживее Амазония, в случай че температурите се покачат от три до четири градуса по Целзий. При тези условия гората ще се превърне в пустиня. — Посочи тайгата в дъното. — Трябва да отбележим освен това, че смъртта на горите предизвиква освобождаването на страхотно количество въглероден диоксид, което засилва парниковия ефект. Предполагам знаеш, че горите са естествена гъба, попиваща въглеродния диоксид. По-малко гори означава повече въглероден диоксид и задълбочаване на парниковия ефект.