— Хм.
— Четиримата рицари на Апокалипсиса. Виж дали тези имена ти говорят нещо: Хауърд Доусън, Христо Атанасов и Джеймс Къмингс.
Томаш веднага позна имената.
— Първите двама са убитите, нали?
— Да. Хауърд беше климатолог от американската делегация, а Христо Атанасов, физик, бе включен в българската група.
— А третият е англичанинът, който също е изчезнал.
— Абсолютно вярно. Джеймс беше научен консултант от британската делегация.
— А като добавим и теб, ставате четирима.
— Четиримата рицари на Апокалипсиса.
— В Библията четиримата конници са онези, които предизвикват апокалипсиса…
— Но ние искахме да сме четиримата, които няма да допуснат той да се случи.
— А това възможно ли е?
— И ние се запитахме същото. Като климатолог Хауърд имаше достъп до уникална информация, резултат от наблюдения, осъществявани из цялата планета, най-вече в студените ледени зони. Разказа ни, че много от глетчерите са на изчезване. Алпийските глетчери вече са загубили около петдесет процента от ледената си маса, а тези от Андите са ускорили три пъти скоростта, с която се отдръпват, и са загубили една четвърт от повърхността си само за три десетилетия.
— По дяволите.
— Само през миналия век температурата на почвата в Аляска се е покачила с два до пет градуса по Целзий, а девет станции в Арктика са измерили повишение на температурата на повърхността от порядъка на пет градуса по Целзий. Глобалното затопляне вече е предизвикало разпадането на пет от общо деветте съществуващи ледени платформи на Антарктическия полуостров. На Гренландия и на Тибетското плато също са регистрирани подобни явления.
— И всичко това американецът ли ви го каза?
— Да, както и много други неща. Знаеш ли какво е Ел Ниньо!
— Чел съм за това — каза Томаш, опитвайки да си припомни. — Метеорологично явление в Тихия океан, нали?
— Донякъде. Ел Ниньо е периодична поява на топла вода в тропическата част на Източния Пасифик. Феноменът поражда бури в Тихия океан, наводнения в Калифорния и Мексиканския залив и страшна суша в Австралия и Африка. В миналото Ел Ниньо се проявявал като цикличен феномен, редувайки се на всеки четири години с Ла Ниня — противоположно явление, тъй като е свързано с появата на студени води в същата зона. Но през седемдесетте години правилата са се променили и Ел Ниньо се превръща в постоянно явление с шестгодишна продължителност.
— А другите океани? И при тях ли се наблюдават изменения?
— Промените са навсякъде, Казанова. Вълните в Северния Атлантик днес са с петдесет процента по-високи, отколкото през шестдесетте години.
— Хм.
— Онова, което открихме, е, че климатът е много по-нестабилен, отколкото са мислели в миналото. Незначителни промени водят до огромни изменения в глобалното равновесие.
— Нещо като ефекта на пеперудата.
— Точно така. И няма спасение от това. Например Средният запад в Съединените щати, който е житницата на Америка, е на път да се превърне в пустиня. Южна Европа също. Горещите вълни са все по-чести и по-продължителни. Процес на постепенна дезертификация е обхванал Италия, Гърция, Испания и Португалия — Сахара настъпва на север. Това води до катастрофални последствия. Виж само до какво доведоха големите горещини през 2003 и 2007 година в Южна Европа. Вълната от високи температури през 2003-та предизвика опустошителни пожари, които изпепелиха горски масиви в Португалия с размерите на Люксембург, унищожи двадесет процента от житната реколта и доведе до петдесетпроцентна инфлация. А през 2007 година стана още по-лошо. Рекордните температури предизвикаха хиляди пожари в Гърция, Турция и Балканите. Евакуираха Дубровник, а гърците обявиха извънредно положение в цялата страна, след като пожарите убиха повече от шестдесет човека за три дни и стигнаха до предградията на Атина.
— Смяташ ли, че тези бедствия ще стават все по-чести?
— Не се и съмнявай. Тези пожари са само прелюдия към онова, което идва, и обърни внимание: възникват по време, когато става ясно, че производството на храни в световен мащаб трябва да нарасне двойно, за да може да се изхрани населението, което ще се удвои за шестдесет години. Проблемът е, че дезертификацията, ерозията на почвите и други съпътстващи явления намаляват обработваемата земя с един процент на година. Един процент на година означава десет процента на десетилетие. Говори се, че след няколко десетилетия половината от земното кълбо ще е пустиня. Резултатите вече са налице: ръстът на хранително-вкусовата промишленост достигна своя пик в средата на осемдесетте години и сега е в упадък.