— Сериозно ли говориш?
— Защо според теб сме толкова загрижени? Моделите показват, че при двойно повишаване на въглеродния диоксид в атмосферата по-голямата част от територията на Съединените щати ще бъде подложена на страшна суша, от което ще последва селскостопански срив. Достатъчно е температурата да се повиши с един градус, за да се появят пустини в Небраска, Уайоминг, Монтана и Оклахома. Два градуса по Целзий са достатъчни, за да превърнат Южна Европа в пустиня. Някои френски учени, например, се заеха да изчисляват с колко биха се увеличили водните изпарения в средиземноморската област при леко покачване на температурата. Компютърните модели показаха, че изпаренията ще намалеят, което е учудващо, тъй като по-високата температура увеличава изпаренията. След като анализираха данните, учените разбраха, че изпаренията ще намалеят, защото няма да има вода в почвата, а без вода няма изпарение. Това означава, че Сахара ще прехвърли Средиземно море и Южна Европа ще се превърне в пустиня. — Вдигна три пръста. — Моделът на ООН предвижда, че ако се премине границата от три градуса, дезертификацията би могла да доведе до повсеместен глад на планетата. Китайското селско стопанство, например, ще се срине тотално при четиридесет процента опустошени оризища, царевични и житни ниви. Населението от тези нови пустинни зони масово ще се оттегли на север в търсене на храна, което означава, че ще нахлуят в бездруго гъсто населените развити страни на Севера, където хранителната промишленост също ще се намира под натиск. Както е очевидно, жителите на тези райони ще реагират крайно негативно на похода на изгладнелите и конфликтът ще е неизбежен. Фашистките партии, обещавайки със сила да спрат ордите от гладни бежанци, ще са силните на деня.
— Това е ужасно.
— Така е, нали? Но се опасявам, че все още не си чул най-страшното.
Томаш повдигна вежди обезпокоен.
— Какво искаш да кажеш?
Филипе въздъхна и погледна към приятеля си, събирайки сили, за да навлезе в същината на въпроса, който действително го ужасяваше.
— Знаеш ли какво означава масово изчезване на видове?
XIX
Залезът вече беше обагрил небето във виолетови и лилави краски и остър студен бриз помиташе плажа, вдигайки облаци от пясък. Вятърът бе неприятен, но Томаш седеше като залепен за стола и не можеше да прекъсне нишката на разговора. Изразът „масово изчезване на видовете“ му напомняше научна фантастика, катастрофални събития, нямащи нищо общо с реалността, но употребен в настоящия контекст, той прозвуча съвършено различно. Томаш обърна към приятеля си питащи очи и сдържайки нетърпението си, изчака да му разкрие онова, което още не беше казал.
— Животът на нашата планета познава вече пет масови изчезвания на видове — започна Филипе след кратка пауза, в която си пое дъх. — Най-известното датира от периода на кредата, преди шестдесет и пет милиона години. Причинено е от метеорит, паднал на полуостров Юкатан в Мексико. Този сблъсък променил климата и сложил край на ерата на динозаврите.
— Да, голяма катастрофа.
— Но малко хора знаят, че това не е най-мащабното изчезване на видове. Най-ужасяващото унищожение е настъпило през пермския период, преди двеста и петдесет милиона години. По онова време, неизвестно защо, са измрели деветдесет и пет процента от всички живи същества на планетата. — Филипе въздъхна. — Деветдесет и пет процента. — Изчака цифрата да произведе нужното впечатление. — Само сред насекомите е изчезнала около една трета от видовете, което всъщност е и единственият случай на масова гибел на насекоми в историята на планетата. Изчезването на видовете през пермския период е моментът, в който животът на Земята е бил най-близо до тоталното унищожение…
— Знам много добре какво се е случило през пермския период — прекъсна го Томаш. — Но не разбирам какво общо има със събитията от нашия разговор.
— Много просто, Казанова. Геологическият анализ на проби от пермския период показва изменения на изотопите на въглерода, признак, че нещо ужасно се е случило с биосферата и въглеродния цикъл. — Пое дълбоко въздух, преди да продължи. — Това, което искам да ти кажа, е, че унищожението на видовете през пермския период е съвпаднало с рязкото увеличаване на парникови газове в атмосферата. Температурите са се покачили с шест градуса по Целзий. Шест градуса — точно толкова, колкото моделът на ООН предвижда за края на този век.