Томаш остана безмълвен за миг, взрян във Филипе.
— Шегуваш се.
— Де да беше така.
— Каква е била концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата, когато е станало измирането на видовете през пермския период?
— Четири пъти повече от настоящите 380 ppm. Горе-долу онова, което се предвижда да достигнем в края на този век. — Филипе се пресегна и гребна пясък с лявата си ръка, след което го остави да изтече между пръстите му. — Геоложките проучвания показват, че планетата за кратко време се е превърнала в сурово място за живот, с пустини, покриващи Южна Европа и Съединените щати, а морското равнище се покачило с двадесет метра.
— Точно това, което се предвижда да стане този век — установи Томаш. — И казваш, че е настъпило внезапно?
— Да.
— Е, ние имаме някакво време, нали? Промените няма да ни връхлетят изневиделица.
— Казанова, когато казвам „внезапно“, имам предвид мащаба на живот на планетата. Климатичните промени, довели до пермското измиране на видовете, са се извършили за изключително кратък период от време. Под кратък имам предвид десет хиляди години.
Томаш го изгледа изумен.
— Десет хиляди години?
— В геологичен план десет хиляди години отговарят на рязка промяна.
— Но настоящите промени ще станат още през този век…
Филипе поклати глава утвърдително.
— Нима мислиш, че не го знам?
— Но това… това е катастрофа!
— Така е. Според някои изследвания между една трета и половината от съществуващите видове ще измрат до 2050 година. И ако процесът не бъде спрян, след няколко века огромното измиране на видовете през пермския период ще ни се струва детска игра.
— Трябва веднага да прекратим емисиите на въглероден диоксид.
— Трябва, да. Макар че дори и ако го направим, може да сме закъснели.
— Трябва да се намери радикално политическо споразумение.
— Без съмнение, но трябва да сме реалисти: такова споразумение все още няма. И дори и да се намери, отново повтарям: може да е вече прекалено късно. Планетата е тежка машина и много трудно може да се задейства. Но веднъж задейства ли се, вече не може да се спре, като камъка, който се търкаля по надолнището.
— Защо? Заради ефекта на натрупване при въглеродния диоксид?
— Да. А също и заради нещо друго, за което още не съм ти споменал. Метанът.
— Какъв метан?
— Въглеродният диоксид е мощен газ с парников ефект, но той не е най-лошият. Истинският демон е метанът, който се намира скрит на дъното на морето или под леда, задържан от студа или от високото налягане. Метанът е двадесет пъти по-мощен от въглеродния диоксид като парников газ. Но ако температурата се покачи, започва процес, който освобождава метана, изтласквайки го в атмосферата. А това вече е истинска беда! С изпускането на метана в атмосферата, затоплянето на планетата ще се ускори експоненциално. Предполага се, че това е в основата на измирането на морските видове през палеоцена, когато изчезнали всички обитатели на дъното на океана преди повече от петдесет милиона години.
— А кога започва освобождаването на метана?
Филипе отговори мрачно:
— Вече е започнало.
Настана тишина. Томаш потърка брадичка, докато осмисляше поредното разкритие.
— Какво искаш да кажеш?
Приятелят му махна към тайгата от другата страна на езерото.
— Това става тук, в Сибир — каза той. — Ледът в тундрата започна да се размразява, а под него се намира метанът. И понеже температурата в района се повиши рязко, отидохме да видим какво става с езерата, които са се размразили. Онова, което видяхме, направо ни стресна: метанът вече клокочи и изпуска мехурчета. Скоростта, с която се освобождава, е пет пъти по-голяма от очакваната. И колкото повече ледът се отдръпва от Сибир, повече свободен метан ще има.
— И какво следва от това?
— Ефектът Будико е отключен и по отношение на метана. Някои смятат, че сме бутнали камъка и той вече се търкаля по склона. Ефектът на натрупване на въглероден диоксид може би е направил колапса на Амазония необратим. Ако изчезне екваториалната гора, ще бъдат освободени 250 ppm в атмосферата, а това би довело до покачване с четири градуса по Целзий. На такова равнище равновесието би се оказало невъзможно заради ускореното освобождаване на сибирския метан. А това би ни катапултирало неминуемо към по-високи нива на температурата с цели шест градуса, което на свой ред би довело до освобождаването на морския метан. — Ако това стане, ще надхвърлим мащабите на голямото пермско измиране на видовете.