Выбрать главу

— Господи!

— Наложително е покачването на температурата да не надвишава два градуса, така че да не се отключва процесът, който би довел планетата до преминаването на метановата граница. Някои смятат, че това вече не е възможно, понеже процесът притежава своя собствена динамика, но по-голяма част от учените вярват, че все още имаме време да действаме. Но за да се спре процесът, емисиите от парникови газове трябва незабавно да се отдалечат от пиковите стойности и да се намалят с деветдесет процента до 2050 година. Трябва да избегнем 550 ppm, каквото и да ни струва това.

— Но дали политиците си дават сметка за това?

Филипе се усмихна насила.

— Никой за нищо не си дава сметка, Казанова. — Поклати глава. — За мен това всеобщо равнодушие е абсолютно непонятно. Не знам дали си забелязал, но обикновено реакциите на експертите и общественото мнение се разминават драстично по определени въпроси. Но поставени пред радикална промяна, хората се стряскат много повече от експертите.

— Мислиш ли?

— Разбира се. Да видим, например, отношението към ядрената енергия. Хората, които не са съвсем наясно с проблемите, свързани с ядрената енергия, се страхуват много повече от експертите, които са вещи по темата и се чувстват по-спокойни. — Филипе се изкашля. — Но тук е обратното. Общественото мнение нехае за глобалното затопляне, докато експертите са в паника. В паника, разбираш ли? — Изрече думата паника почти на срички. — Когато учените, изготвили модела на климатичните промени по проекта на ООН, застанаха и потвърдиха публично, че през следващите десетилетия бурите ще зачестят и ще стават все по-мащабни, пустинята ще обхване половината планета, а морското равнище ще се покачи с десетина метра и дори повече, какво би било нормално да се случи? Смятам, че CNN би трябвало да прекъсне светкавично емисията си, милиони ужасени хора би трябвало да излязат на улицата и да искат незабавни промени в енергийната промишленост, политическите лидери би трябвало да се появят по телевизията и да съобщят спешните мерки за преодоляване на катастрофата. Не мислиш ли, че това би било нормална реакция?

Томаш още не се беше съвзел от шока на сипещите се едно след друго разкрития и поклати механично глава.

— Вероятно си прав.

— Но такова нещо не се случи, нали? Учените направиха това съобщение и… видяхме хора, които едва ли не се прозяваха от отегчение. Това нормално ли ти се струва? — Поклати глава отново. — А политиците, които би трябвало да имат малко мозък в главите си, и те не реагираха! Затова ни обезпокои това отношение на управниците — с тяхната философия „карай да върви“ и успокоението, че тези след тях ще дръпнат шалтера и ще платят сметката. В Киото и на следващите срещи ние четиримата разговаряхме за най-голямото предизвикателство, пред което е изправено съвременното човечество — възможността да се избегне апокалипсиса.

Томаш се приведе над стола, издавайки безпокойството си.

— Стигнахте ли до някакво заключение?

— Установихме, че трябва да направим точна оценка на две основни неща, между които съществува тясна връзка — затоплянето на планетата и състоянието, в което се намират основните запаси на петрол в света. Трябваше да разработим алтернативен енергиен план, който да влезе в сила при подходящи условия.

— Това вече е нещо.

— Така е. Но каузата изискваше огромен и къртовски труд, а ние в края на краищата бяхме само четирима несретници. Добре че се допълвахме взаимно и можехме да си разпределим задачите. Хауърд успя да заеме важен пост в Антарктида, където затоплянето протича по-ускорено в сравнение с останалата част на планетата и където се намират най-добрите палеоклиматични регистри. Той замина за Антарктида да работи върху изследвания, които щяха да хвърлят нова светлина върху промяната на климата. Джеймс и Атанасов бяха нашите физици: Атанасов бе по-скоро теоретик, а Джеймс е повече практик. Двамата се заеха да търсят нови технологични разрешения. А аз, понеже се чувствам като риба във вода в сферата на енергетиката, се посветих на оценяване на глобалните резерви от изкопаеми горива, за да мога да посоча най-удобния психологически момент, в който да съобщим решенията, открити от Джеймс и Атанасов.