— Не.
— Защото производителите на автомобили, които харчат стотици милиони долара за дарения по време на изборните кампании, се противопоставиха с аргумента, че подобно изискване ще облагодетелства европейските и японските конструктори, чиито коли са много по-ефикасни, що се касае до разход на гориво.
Томаш поклати глава.
— Не е за вярване.
— Това просто е резултат от начина, по който функционира системата в Америка. Нефтопреработвателните компании и автомобилната промишленост плащат изборните кампании, политиците впоследствие им връщат услугата. Така стоят нещата. И ако светът върви към пропаст, няма какво да се прави — такъв му бил късметът.
— Значи, ако правилно съм те разбрал, излиза, че светът е заложник на американската избирателна система.
— Така излиза в крайна сметка — съгласи се Филипе. — Енергийната политика на предишната администрация на Буш, например, се свеждаше до защита на интересите на нефтената промишленост. Всъщност семейство Буш идва от бизнеса с петрол и точно нефтената промишленост има най-голяма лепта в изборните фондове. При тези обстоятелства какво може да се очаква? Президентът да вземе мерки, накърняващи основните интереси на индустрията, която го храни, за да брани планетата, така ли?
— Но какво точно направи той?
Приятелят му се разсмя.
— Онова, което администрацията на Буш направи, за да защити нефтената промишленост, надхвърли всички очаквания. Като начало подмени някои документи.
— Моля?
— Фалшифицира доклади с една-единствена цел — да запази непокътнат бизнеса с изкопаеми горива.
— Как можеш да твърдиш подобно нещо?
— Истина е. През лятото на 2003 година, по времето, когато Европа е обхваната от невиждана дотогава гореща вълна и повсеместни пожари, Американската агенция за защита на околната среда — Environmental Protection Agency — е получила нареждане от Белия дом да заличи поредица сведения, изнесени в доклада за състоянието на околната среда на планетата. — Ирония се изписа на лицето му. — И знаеш ли коя част от доклада е трябвало да бъде изрязана?
— Не.
— Данните от едно изследване, доказващо, че покачването на температурите на планетата в периода между 1990 и 2000 година надхвърля което и да било затопляне през последните хиляда години. Но онова, на което най-много държал Белият дом, било да не излезе наяве заключението, че затоплянето се дължи на човешката дейност. Тоест на изкопаемите горива: петрол, въглища, газ.
— Сериозно?
— Трябвало да го махнат. Белият дом наредил на агенцията да добави референция относно ново проучване, подлагащо на съмнение връзката между изкопаемите горива и затоплянето на планетата. И знаеш ли кой е финансирал част от новите изследвания? Американският институт за петролни проучвания.
— Но това е смешно.
— Но подправянето на докладите е най-невинното дело на администрацията на Буш. Те стигнаха дотам да обявят война.
Лицето на Томаш се смръщи в недоверчива гримаса.
— Война ли? Малко преувеличаваш, не мислиш ли?
— Какво според теб беше нахлуването в Ирак през 2003 година? Война за възстановяване на демокрацията в Багдад? Война за премахване на оръжията за масово унищожение, каквито Саддам Хюсеин всъщност нямаше? Война за възпирането на Ал Кайда, която не поддържаше връзки с режима на Саддам? — Направи пауза, за да подсили ефекта от въпросите. — Инвазията в Ирак беше война за петрола. И точка. Това е.
— Да, но стана възможна едва след атентатите от 11 септември…
— Лъжеш се — отряза го Филипе. — Има сведения, че Ирак е щял да бъде нападнат и без 11 септември.
— Откъде знаеш?
— Съдя по онова, което ставаше в Белия дом. Не беше единствено президентът, който идваше от бизнеса с петрола. Съветничката по националната сигурност Кондолиза Райс е била на ръководна длъжност в Шеврон Ойл, а вицепрезидентът Дик Чейни е свързан с мултинационалната компания за разработване на петролни находища „Халибъртън“. Да не говорим за секретаря по търговията Доналд Евънс, който също е оглавявал компания за разработване на петролни находища.
— Е, и?
— Няма съвпадения, драги мой.
— Но това не е престъпление.