— Не говорим за престъпления, Казанова — каза геологът кротко, с безкрайно търпение. — Макар че, погледнато от друга перспектива, това действително е престъпление. Ние говорим за интересите, които диктуват продължението на зависимостта ни от изкопаемите горива. Искаш ли един пример? — Наведе се към Томаш, сякаш смяташе да му довери тайна. — Осем месеца преди 11 септември тогавашният вицепрезидент Дик Чейни създаде комисия по енергийната политика, чиито цели и работа останаха строго засекретени. Някои от членовете на Конгреса пожелаха да се запознаят със състава на комисията и съдържанието на работата й, но Чейни отказа да разкрие каквото и да било. Докато не се намериха две неправителствени организации с идеална цел, които внесоха въпроса в съда и успяха да получат съдебно разрешение за запознаване с дейността на тази секретна комисия. Благодарение на това бяха оповестени някои документи, между които и три карти. Знаеш ли кои?
— Нямам представа.
— Две от картите бяха на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. А третата?
— На Кувейт?
— На Ирак. — Филипе повдигна вежди. — Представяш ли си? Човекът е стоял над разгърнатите карти с иракските нефтени полета! Всичко е било пред него: залежите, нефтопроводите, рафинериите и иракската нефтопреработвателната зона, разделена на осем сектора. Нещо повече, направил си е труда да изчисли колко иракски петрол би могъл да се пусне бързо на пазара. Според документите, Чейни е възнамерявал да пусне сонди във възможно най-голям брой кладенци на Ирак, така че да увеличи производството на седем милиона барела на ден.
— И това веднага след 11 септември?
— Преди това, Казанова — повтори Филипе. — Преди 11 септември. — Наблегна на думата преди. — Картите датират от месец март 2001 година, шест месеца преди двата атентата и две години преди нахлуването в Ирак! — Усмихна се насила. — Оръжията за масово унищожение, демокрацията в Близкия изток и всички тези приказки са били само претекст за прикриване на истинската стратегическа цел за нашествието в Ирак: контролът над вторите по големина световни залежи на петрол и налагането на американски ред в зоната на най-голямо производство на петрол в света. Всичко е било подчинено на тази основна цел. Ирак не само е втори по мащаба на петролните залежи в света, но е и страната, където добивът му е най-евтин. С настаняването си в Ирак американците са в позиция да наложат присъствието си в целия регион. Разбираш ли?
— Да.
— Докато ООН обсъждаше византийския въпрос за оръжията за масово унищожение в Ирак, Чейни си позволи да заяви публично, че Саддам заплашвал регионалните доставки на петрол, и представи този аргумент като достатъчен повод, за да се предприеме атаката. — Филипе се усмихна отново. — Белият дом изпадна в паника, когато го чу да говори така открито за истинската цел на войната, и разбира се, стратезите го накараха да млъкне. Една петролна война не би въодушевила нито американското, нито международното обществено мнение, нито би узаконила военните действия. Ето защо този аргумент беше прикрит и администрацията на Буш дори отрече войната да има нещо общо с петрола. — Филипе разтвори ръце. — Но не е възможно да се отрича очевидното. Нима мислиш, че ако Ирак произвеждаше не петрол, а фъстъци, американците щяха да похарчат цяло състояние, за да окупират страната?
Томаш се разсмя.
— Разбира се, че не.
— Фактите са налице за този, който иска да ги види. Още преди войната да започне, „Халибъртън“ на Чейни вече имаше подписан договор за иракски петрол на стойност седем милиарда долара. И когато войските настъпиха, неговият оперативен приоритет беше да защити огромните нефтени полета на Киркук. С влизането си в Багдад американските военни сили се втурнаха да запечатват Министерството на петрола. Защо?
— Да, сега разбирам.
— С нахлуването си в Ирак Съединените щати всъщност осъществиха на практика дневния ред на нефтодобивната промишленост. Планът беше ясен. От една страна, да помогнат на спомоществователите си от изборните кампании и на всичките си приятели от света на нефтодобива да забогатеят. И от друга страна, да предотвратят възможността този петрол да попадне в ръцете на Китай и Русия. И накрая, да наложат такава геостратегия, която да осигури американското присъствие и влияние в целия Близък изток. С контрола върху Персийския залив и Близкия изток Съединените щати имаха гарантиран достъп до най-големите световни петролни ресурси в момент, в който петролът в страните извън ОПЕК вече е прехвърлил своя производствен пик или е на изчерпване.