Орлов замръзна на секундата с лъжица във въздуха — беше хайвер, от който капеше зехтин.
— Убийство? Какво убийство?
— Отидох в Сибир с една девойка на име Надежда, приятелка на Филипе, която беше моята връзка в Москва. Тя ми беше нещо като водач, разбирате ли? Но стана така, че на връщане бяхме преследвани от въоръжени мъже, които я убиха.
— Що за история е това? Били сте преследван от въоръжени мъже?
— Веднага ще ви обясня. Но нека първо да ви кажа за убийството. Момичето беше убито в гората на северния бряг на езерото Байкал и тялото й още трябва да е там.
— Ако е така, руската полиция сигурно е открила трупа.
— Не, защото всичко стана на безлюдно място сред гората и не съм уведомявал властите.
— Не сте ли? И защо?
— Защото не исках повече усложнения. Ако бях отишъл в полицията, в най-добрия случай щях да изляза от Русия след месеци. Щяха да ме обвинят в убийство и тогава щях да свърша в затвора или в някой лагер за принудителен труд.
— Да, не е изключено.
— Ето защо, като ви казвам това, бих искал да уведомя Интерпол за случилото се. Предполагам, че вие бихте могли да говорите с руската полиция, а аз съм готов да дам необходимите обяснения.
Орлов се замисли.
— Доста сложно ще е — прецени той. — Вижте какво, напишете ми всичко и аз ще го изпратя в Лион. Освен това ще се свържа неофициално с едни приятели от руската полиция, за да видя какво може да се направи.
— Благодаря ви.
— Но онова, което ми разказахте, донякъде ме притесни. Значи са ви преследвали въоръжени хора, които са убили спътницата ви?
— Да.
— Кои бяха тези типове?
— Навярно същите, които са убили американския учен в Антарктида и българина от Пловдив. Или са същите, или работят за една и съща личност или организация. Но така или иначе, това убийство е свързано с убийствата, които вие разследвате.
— Откъде знаете това, по дяволите?
— Тези типове преследваха Филипе.
— Е, и? Може да е местно уреждане на сметки. Вашият приятел има доста подозрително поведение, ако искате да знаете.
Томаш бавно си пое дъх, преценявайки откъде да започне.
— Вижте, историята е много заплетена — каза той. — Филипе е член на малка група учени, които проучвали проблема за глобалното затопляне и връзката му с изкопаемите горива. Двама от тези учени са били убити през 2002 година, както знаете. Другите двама, Филипе и онзи Къмингс, са били принудени да се укрият, за да се спасят от убийците.
— Това твърди вашият приятел — отбеляза Орлов със скептично изражение. — Какво ни доказва, че не са се укрили, за да се измъкнат от правосъдието? Ако са толкова невинни, колкото твърдят, защо още не са отишли в полицията?
— Поради една съвсем проста причина: полицията не може да ги защити.
Руснакът се изсмя саркастично.
— Що за глупост! — възкликна той. — Разбира се, че може. Ако не са се явили в полицията, то е защото съвестта им не е чиста, изобщо не се съмнявайте в това.
— Чуйте ме, не е толкова просто. Убийците са на подчинение на изключително мощна организация. А може и да не е само една организация. Може да са държави.
— Страни ли? Какво говорите?
— Така е, чуйте ме. Няма полиция на света, която може да се опълчи срещу тези интереси.
— Кой го казва?
— Аз, а също и Филипе.
— И чии са тези интереси?
— Това са интересите на най-могъщия бизнес в света.
— Наркотиците?
— Петролът.
— Интересите, свързани с петрола, стоят зад убийствата на професорите Доусън и Атанасов? — смая се Орлов. — Това звучи несериозно.
— Напротив, много е сериозно — настоя Томаш. — Откритието за връзката между глобалното затопляне и изкопаемите горива крие сериозна заплаха за съществуването на нефтената промишленост. Под въпрос са милиарди долари, оцеляването на световни компании и дори на държави. Тези интереси диктуват международната политика. Нефтената индустрия финансира президентските избори в Съединените щати — и Белият дом непрестанно брани техните стратегически интереси. Без петрол нефтопреработвателните предприятия не могат да оцелеят. Краят на петрола е край на властта на страните от Близкия изток. Какво например ще изнасят Саудитска Арабия и Кувейт, когато светът престане да иска петрол? — Историкът вдигна вежди. — Пясък? Камили? — Поклати глава. — Без петрола много страни от ОПЕК са лишени от бъдеще. И аз ви питам: как биха се отнесли тези страни и многонационални компании към онези, които застрашават тяхното бъдеще? Нима смятате, че ще наблюдават всичко безучастно? — Наклони глава, сякаш искаше да подскаже, че има и друг вариант. — Или ще направят нещо? Ще действат, за да предотвратят заплахата?