Тогава се замисли за Либи. Не беше убеден, че бе редно да я третира като предимство. Тя беше различна, уникална и представляваше всичко онова, което търсеше у една жена и не бе намерил досега. Лицето му се изкриви, миг преди горещината от котлона да изгори пръста му. С вик отскочи назад.
— Какво стана?
За момент се взря в нея. Косата й падаше на кичури върху лицето, а клепачите й бяха натежали от безсъние. Халатът, с който се бе наметнала, сякаш бе погълнал крехкото й тяло.
— Нищо — едва успя да отвърне Кал, обзет от ново желание, за което преди бе само мечтал. — Изгорих си пръста.
— Не си играй с печката — предупреди го Либи и се зае отново със сандвичите.
Всичко, което търсеше у една жена! Не бе възможно. Той не знаеше какво точно търсеше у една жена и беше далече от оформянето на ясна представа за това. Или поне така беше до този момент. Когато го осени породилото се подозрение, че решението е било взето свише още в мига, щом си отвори очите и я видя да дреме в онзи стол пред камината до него. Нелепо. Тогава дори не знаеше коя бе тя. Сега обаче вече я познаваше.
Не бе възможно да се бе влюбил в нея. Видя я как леко отметна косата от лицето си с един замах на ръката и стомахът му се сви на кълбо. Колкото и невероятна да му се стори мисълта за привличане, сега му се видя приемлива. Ала не бе възможно да е влюбен. Може би обичаше да бъде с нея, да се люби с нея, да се смее с нея. Вероятно дори я харесваше, намираше я за привлекателна и възбуждаща, но любов — това бе изключено.
Любовта, тук и в неговото време, означаваше, че двамата никога нямаше да имат определени неща заедно. Домът, семейството, годините.
Чайникът завря. Кал въздъхна. Отдаваше прекалено голямо значение на създалата се ситуация. За него Либи бе необикновена жена и щеше да си остане такава завинаги. Времето, което прекара с нея, щеше да бъде може би най-скъпоценното нещо в живота му. Ала сега бе особено важно да не забравя, не само заради себе си, но и заради нея, че неговият живот бе започнал около двеста години след като нея отдавна вече я е нямало на този свят.
— Какво става, всичко наред ли е?
Той я погледна и я видя изправена срещу него с две чинии в ръце, навела леко глава на една страна, както когато й предстоеше да разреши някой надвиснал проблем.
— Да. — Кал се усмихна и понечи да поеме чиниите. — Просто мислите ми отлетяха за миг нанякъде.
— Яж, Хорнблоуър. Ще се почувстваш по-добре — отвърна тя и го потупа по бузата.
И понеже отчаяно му се искаше наистина да беше толкова лесно, той я послуша и наведе глава над в чинията си, докато тя се зае да приготвя чая.
На Либи й се стори съвсем естествено да пият чай със сандвичи посред нощ, сами в уютната кухня, заслушани в далечната песен на бухала някъде от гората и на избледняващата лунна светлина. Неудобството, което изпита, когато стана гола, за да си облече халата, се беше изпарило.
— По-добре ли си? — попита го тя, докато Кал преполовяваше третия си сандвич.
— Да. — Напрежението, което така неочаквано го бе връхлетяло, сега се бе стопило напълно. Той се изтегна под масата и с пръстите на краката си я докосна по глезените. В допира му имаше нещо успокоително — като следобедна дрямка в дъждовен ден. Либи беше толкова красива с разрошената си коса и натежалите от умора очи. — Как така — внезапно промърмори Кал — Аз съм първия мъж в живота ти?
Тя едва не се задави, ала успя да преглътне чая си.
— Аз… Не… — Либи се изкашля, а после затегна колана на халата си. — Не знам как да ти отговоря на този въпрос.
— Въпросът ми неуместен ли ти се струва? — Той отново се усмихна с най-чаровната си усмивка и се наведе напред, за да докосне косата й. Ти си толкова чувствителна и привлекателна. Сигурен съм, че и други мъже преди мен са те пожелавали.
— Не… Всъщност не мога да твърдя. Истината е, че не съм обръщала внимание на тези неща преди.
— Притеснявам ли те, когато ти повтарям, че си красива?
— Не. — Но като надигна чашата си, за да отпие, той видя, че страните й поруменяват. — Може би малко.
— Не мога да повярвам, че съм първия мъж, който ти казва колко си хубава. Колко топлина излъчваш. Кал пое едната й ръка, за да успокои треперещите й пръсти. — Колко си привлекателна.