Либи нямаше представа колко бе часът и може би за първи път в живота й това нямаше значение. Сутрин или следобед, тя бе щастлива, че си лежеше сгушена в леглото, щом той беше до нея.
Клепачите й натежаха и почти импулсивно Либи го прегърна. Колко бе силен! Силен, истински и засега неин. Дори и със затворени очи, образът му изплува в съзнанието й, всяка черта на лицето му, всяка линия от тялото му. Никога не бе усещала някой да й принадлежи така напълно. Дори родителите й, с цялата им любов и разбиране, винаги си бяха принадлежали първо един на друг. Тя винаги ги бе възприемала като едно цяло. И Съни… Либи се усмихна при мисълта за сестра си. Въпреки че беше по-малка от нея с почти две години, Съни винаги демонстрираше независимост и собствено мнение по начин, който за Либи си оставаше непостижим.
Ала Кал… Истината беше, че той едва се появи в живота й и съвсем скоро щеше да си отиде, но сега, в този миг беше неин смехът му, страстта… Всичко това сега й принадлежеше. Тя знаеше, че щеше да ги съхрани дълбоко в себе си, след като него вече отдавна нямаше да го има.
Да обичаш, както сега тя го обичаше, когато всяко чувство, всяка дума, всеки поглед бяха притиснати от някакви часове и минути, бе нещо много ценно и същевременно съсипващо.
Кал мислеше, че сънува, ала формите, допирът и ароматът на женското тяло до него бяха съвсем истински. Тялото на Либи. Името й. Той се събуди с мисълта за него. Тя съществуваше и сега се притискаше в него, дори и в съня. Бавното и нежно движение на ръката й го възбуди по невероятен начин.
Кал вече беше изгубил представа колко пъти се бяха сливали телата им през изминалата нощ, но помнеше, че последният път бе на изгрев слънце. Светлината бе приглушена и сребриста. Никога нямаше да я забрави. Либи бе като фантазия, с нежните си извивки, стройни крайници и неуморима страст. Някъде през тези няколко часа той престана да бъде учител и се остави да бъде учен. В любовта имаше нещо много повече от безбройните физически удоволствия, които един мъж и една жена биха могли да си дарят един на друг. В нея имаше вяра и търпение, великодушие и щастие. Както и онова опияняващо доволство при заспиването с мисълта, че когато се събудиш, любимият човек ще бъде до теб. Любимият човек. Целият свят се бе събрал в мислите му. Неговата половинка. Това ли му бе отредила съдбата? За да я открие, да премине дори през времето?
Сега не искаше да мисли за това. Отказа се. Единственото, което страстно желаеше, бе да прави любов с нея на дневна светлина. Кал се раздвижи и преди и двамата да се бяха разбудили, той проникна в нея. Тихият й стон се смеси с неговия и устните им се сляха. Отдаване. Безпрекословно приемане. Възбуда. Бавно, опиянени от нежното удоволствие, те влязоха в обшия ритъм на телата си. Ръцете започнаха с кротки милувки, а целувката прерасна в буйна страст.
— Обичам те…
Кал чу думите като шепот, отекващ в съзнанието му, и в отговор устните му покриха цялото й лице с целувки.
Признанието не шокира нито единия, нито другия. В този миг и двамата бяха прекалено отнесени в собствените си надигащи се чувства и вълнения, които раздираха душите им. Никога не бе казвала тези думи на друг мъж, нито той на друга жена. Преди да осъзнаят дълбокия смисъл на същността им, страстта ги сля в едно.
Нежно, тежко и с изящна красота достигнаха до върха едновременно.
По-късно, все още леко замаян, Кал се бе отпуснал върху нея между гърдите й, вече напълно събуден. Беше ли му казала, че го обича? И беше ли й отвърнал той със същото? Най-много се тревожеше от мисълта, че изобщо не бе убеден дали това се беше случило, или просто бе плод на богатата му фантазия, нещо, което силно бе желал, докато умът му бе бил в плен на съня и страстта.
Не можеше да я попита. Не смееше. Каквото и да му отвърнеше, щеше да го нарани. Ако не го обичаше, щеше да загуби част от сърцето и душата си. Обичаше ли го, предстоящата раздяла щеше да му донесе болка, близка до тази на смъртта.
Най-доброто и за двама им бе да вземат онова, което им предлагаха отделните мигове. Най-силно от всичко искаше тя да се смее, да прочете в очите й радостта, щастието, страстта, да ги чуе в гласа й. За да може да ги отнесе после със себе си. Притвори очи. Каквото и да се случеше с него, щеше да запомни усещането за цял живот.
Нея също. Някакси му се искаше да получи уверение за своето място в нейните спомени.
— Ела. — Кал стана от леглото и понечи да я вдигне.
— Къде?
— В банята.
— Пак ли? — Либи се засмя и се опита да си наметне халата, ала той сръчно я придърпа и я повлече след себе си гола. — Нали се избръсна, не ти трябва да го правиш повече днес.