Въпреки че сърцето й вече бушуваше в гърдите й, Либи се усмихна.
— Аз съм си умна и сериозна.
— Знам. — Той докосна с палци вътрешността на китките й и улови препускащия й пулс. — Сегашният ти вид ме кара да се опитам да проверя колко неинтелектуална мога да те направя да изглеждаш. — Ръцете им бяха все още вплетени, когато Кал се наведе да я целуне. След това се изправи и започна да я докосва с леки целувки по устните, докато дъхът й стана накъсан. — Либи…
— Да?
— Какво можеш да ми кажеш за обичаите в Нова Гвинея?
— Нищо. — Тя стоеше изпъната пред него и издаваше леки стонове, докато устните му докосваха нейните. — Абсолютно нищо. Хайде, Кейлъб, целуни ме.
— Добре. — Той започна да я целува страстно по цялото лице.
Либи се превърна във вулкан, събуден след хилядолетен сън, готов да изригне всеки миг вряща, разтопена лава.
— Докосни ме.
— Добре.
Това никога не бе очаквала да й се случи. Държеше я на ръба само с леки докосвания. После, когато се поокопити, започна да я разсъблича. Най-напред свали блузата й, после махна панталоните й. Озоваха се до леглото. Беше облечена с памучна фланела с връзки. Явно му достави удоволствие да ги развързва леко и бавно, докато я галеше по изваяния врат, и чак накрая я свали. Нито устните му, нито ръцете му преставаха да скитат по цялото и тяло, за да открият всички тайни, които вече бяха разкрити.
Разтопен от удоволствие. Кал махна пуловера си рязко през главата. Либи се учуди как бе възможно желанието толкова да се засилва в сравнение с предишните пъти. Сега вече знаеше къде щяха да се озоват, защото бе минавала по някои от пътеките, по които щеше да я преведе с умението на опитен навигатор.
Кожата му бе мека и гладка. Доставяше й удоволствие да го гали нагоре-надолу по гърба, защото усещаше и силните мускули под нея. Всичко това караше коленете й да омекват. Долови учестеното му дишане, докато прокарваше дланите си от раменете до кръста му.
Да бъдеш желан така отчаяно… Усещаше го и по начина, по който той я докосваше. И по устните му, които все се връщаха върху нейните за следващата по-дълга, по-жадна и по-дълбока целувка. Езикът му играеше с нейния еротично и накрая Кал едва задържа дъха си, когато ръцете й нежно се спуснаха надолу по корема му.
Той си даде сметка унесен, че тя доста добре се беше изучила. И доста бързо. Ръцете й, както и нежните движения на тялото й, го докарваха до полуда. Искаше да я помоли да поспре за малко, да му даде шанс да възвърне и последната капка разум и контрол върху себе си. Ала вече беше прекалено късно.
Кал я повали на леглото. Внезапната й изненада прерасна в сподавен стон. Протегна се към него, но единствено успя да улови студените чаршафи, защото той вече я водеше към върха.
Мислеше си, че знае какво е да правиш любов. Въпреки че бе донякъде наясно от предната нощ за това, което се случваше в момента, не бе изобщо подготвена. Кал сякаш беше полудял и за миг нейната лудост достигна размерите на неговата.
Нямаше и следа от нежните докосвания, нито от деликатните увещания. Всичко кипеше от назряла нужда и отчаяна жажда за задоволяване. Сякаш бяха две изгубени души — гърчеха се в чаршафите и потъваха един в друг.
Неудържими пориви. Пламенни отговори. Изричането на свенливи молби остана за онези, които можеха да запазят здрав разума си. Тази нощ се носеше само учестено дишане и сподавени стенания. От възбудата кожата й бе станала влажна и се хлъзгаше при допира си с неговата. Всеки път, когато намереше устните й, я изпълваше богатия, мускусен дъх на страстта.
Сега нямаше кадифени облаци, на тяхно място вилнееше бясна буря. Вълнуваща. С огромен електрически заряд. Либи чуваше как въздухът й приглася. Сякаш в главата й с всички сили гърмяха барабани, които отекваха в сърцето й с невъобразимите си ритми. Вдишала дълбоко, тя се претърколи връз него и притисна отворената си уста към врата, а после и към гърдите му, защото вече бе опознала прекрасния му, тъмен, завладяващ вкус.
Не можеше да й се насити. Колкото и да му се отдаваше, той я желаеше все повече и повече. Не си даваше сметка колко силно се вкопчваше в кожата й, дори я нараняваше, въпреки че устните му всеки път проследяваха докосванията му. Виждаше я смътно на приглушената светлина, как влажната й кожа блестеше, а главата й се отпускаше назад всеки път, когато стигнеше върха. Очите й бяха от злато, като древни златни монети. Като божествен дар. Сега я видя като богиня, изправена връз него, с изпънато като лък тяло, а светлината зад нея създаваше сияние около косата й.