— Дойдох да видя Уейкфийлд — заяви старицата.
— Няма го. — Виктория се изненада от намръщения поглед на старата дама.
Прабаба й още повече свъси вежди:
— И аз така разбрах. Цял Лондон знае, че не е тук с теб! Възнамерявам да го намеря и да го нахокам, дори ако трябва да го преследвам из цяла Европа!
— Изумително — каза развеселено Джейсън, докато влизаше в салона — как почти всички, които ме познават, се страхуват от мен с изключение на дребничката ми съпруга, сестра й и вие, госпожо, която сте три пъти по-възрастна от мен и една трета от теглото ми. Мога само да предположа, че смелостта или дързостта се предават по наследство. Но продължавайте, имате разрешението ми да ми се карате точно тук в собствения ми салон — засмя се той.
Херцогинята се изправи и го погледна сърдито.
— Така значи! Най-сетне си си спомнил, че живееш тук и че имаш съпруга! — надменно изрече тя. — Казах ти, че ще те държа отговорен за щастието на Виктория, а ти съвсем не я правиш щастлива!
Джейсън хвърли несигурен поглед към жена си, но тя само поклати объркано глава и сви рамене. Доволен, че Виктория няма вина за това мнение на херцогинята, той прегърна съпругата си през рамото:
— По какъв начин не съумявам да изпълня съпружеските си задължения?
Възрастната жена зяпна от почуда:
— По какъв начин ли? Стоиш пред мен, прегърнал си я, но аз знам от сигурен източник, че си бил в леглото й само шест пъти в Уейкфийлд!
— Бабо! — ужасено извика Виктория.
— Тихо, Виктория — каза тя и отново насочи острия си поглед към Джейсън.
— Двама от твоите слуги са роднини на двама от моите и ми казаха, че цял Уейкфийлд е бил слисан от това, че си отказал да спиш в едно легло с младоженката си само седмица след сватбата ви.
Виктория изпъшка унизено, но Джейсън я стисна окуражително.
— Е, как ще отговориш на това, млади момко? — троснато попита посетителката.
Той се замисли:
— Ами очевидно ще трябва да си поговоря със слугите.
— Не омаловажавай случилото се! Ти най-добре от всички мъже би трябвало да знаеш как да държиш съпругата си в леглото и до себе си. Та нали от четири години насам половината омъжени жени в Лондон въздишат по теб. Ако беше някое префърцунено конте, чиито краища на ризата държат главата му изправена, щях да имам някакво обяснение защо не можеш да се заемеш със задачата да ме дарите с наследник…
— Възнамерявам да превърна това във въпрос от първостепенна важност — изрече Джейсън с престорена тържественост.
— Няма да търпя повече увъртания — предупреди тя, поуспокоена.
— Много сте търпелива — съгласи се той.
Без да обръща внимание на ироничната му забележка, тя кимна:
— А сега, след като се разбрахме, можете да ме поканите на вечеря. Но не мога да остана дълго.
С дяволита усмивка Джейсън й подаде ръка:
— Несъмнено възнамерявате да ни посетите за по-дълго някой друг път, да кажем след около девет месеца?
— Точно така — увери го възрастната дама, но когато се обърна към Виктория, очите й се смееха. Щом тръгнаха към трапезарията, тя се наведе към правнучката си и прошепна:
— Красив е дяволът му с дявол, нали, мила моя?
— Много — съгласи се младата жена и потупа ръката й.
— И независимо от клюките, които чух, ти си щастлива, нали?
— Не мога да го опиша с думи — отвърна Виктория.
— Много бих искала да ме посетиш някой ден. Имението Клермонт е само на трийсетина километра от Уейкфийлд.
— Ще дойда много скоро — обеща внучката й.
— Можеш да доведеш и съпруга си.
— Благодаря.
През следващите дни маркизът и маркизата на Уейкфийлд се появиха заедно на много от най-бляскавите събития. Хората вече не говореха за жестокостта на Джейсън към първата му съпруга, защото на всички беше ясно, че лорд Филдинг е най-любящият и щедър съпруг.
Беше достатъчно само да погледнат двойката, за да видят, че лейди Виктория сияе от щастие, а стройният й и красив съпруг я обожава. Всъщност висшето общество се забавляваше, като сравняваше предишния намръщен и суров Джейсън Филдинг, който сега се усмихваше с любов на съпругата си, докато танцуваше с нея, или се смееше на глас в театъра на някоя нейна остроумна забележка.
Много скоро всички бяха на мнение, че маркизът е най-оклеветеният и неразбран човек на този свят. Господата и дамите, които се бяха отнасяли с него предпазливо и със страхопочитание, сега се стремяха да спечелят приятелството му.
Пет дни, след като Виктория се беше опитала да пресече клюките, провокирани от отсъствието на съпруга й, говорейки за него с най-хвалебствени слова, лорд Армстронг посети Джейсън да го помоли за съвет как да спечели сътрудничеството и предаността на слугите и арендаторите си. Лорд Филдинг остана смаян, после се усмихна и му предложи да поговори с лейди Филдинг по този въпрос.