Когато казах на майка ми, че тръгвам да те търся, тя си призна всичко. Каза ми за писмото, в което те е излъгала, че съм се оженил в Швейцария. И веднага след това получи един от нейните „пристъпи“. Само дето този се оказа действителен. Не можех да я изоставя, затова ти писах, както и на твоя братовчед тук — той хвърли убийствен поглед към Чарлз, — който по някаква причина не ти е казал за писмата ми. В тях обяснявах и на двама ви какво се е случило и съобщавах, че ще дойда да те взема колкото се може по-скоро.
Гласът му омекна, когато обхвана с две ръце измъченото лице на Виктория:
— Тори, ти си любовта на моя живот от мига, в който те видях да препускаш през полята ни с индианското пони на Буйна река. Не съм женен, любима.
Виктория преглътна и с усилие проговори:
— Но аз съм омъжена.
Андрю отдръпна ръце от лицето й, сякаш кожата й го изгори:
— Какво каза?
— Казах — с болка прошепна тя, докато гледаше лицето на любимия си, — че съм омъжена.
Цялото тяло на Андрю се напрегна, сякаш се опитваше да понесе физически удар. Той погледна презрително към Чарлз.
— За него ли? За този старец? Продала си се за шепа бижута и няколко рокли, така ли? — шевно процеди.
— Не! — почти изкрещя младата жена, разтреперана от ярост, болка и мъка.
Най-накрая Чарлз заговори:
— Виктория е омъжена за моя племенник.
— За твоя син! — възрази Виктория. Тя се извърна, намразила Чарлз заради измамата и Джейсън за това, че му е сътрудничил.
Ръцете на Андрю се вкопчиха в нейните и тя почувства цялата му болка.
— Защо? — разтърси я той. — Защо!
— Вината е моя — каза Чарлз. Той се изправи и погледна Виктория с очи, които молеха за разбиране. — Страхувах се от този миг, откакто пристигнаха писмата на господин Бейнбридж. А сега е по-лошо, отколкото си го представях.
— Кога получи тези писма? — попита Виктория, но вече знаеше отговора и се разкъсваше от мъка.
— В нощта на пристъпа ми.
— На престорения ти пристъп! — поправи го тя с разтреперан от гняв и горчивина глас.
— Точно така — призна той и се обърна към Андрю. — Когато прочетох, че ще дойдете да отведете Виктория, направих единственото, което ми хрумна — престорих се, че съм получил удар, умолявайки я да се омъжи за сина ми, за да има кой да се грижи за нея.
— Мръсник! — процеди през зъби Андрю.
— Не очаквам да ми повярвате, но бях сигурен, че Виктория и синът ми ще бъдат много щастливи заедно.
Андрю откъсна яростния поглед от врага си и се обърна към младата жена:
— Върни се с мен у дома. Не могат да те принудят да бъдеш съпруга на човек, когото не обичаш. Не е законно — те са те заставили да го сториш. Моля те, Тори! Ела с мен у дома и ще намеря някакъв начин да се справим със случилото се. Параходът тръгва след два дни. Ще се оженим на всяка цена. Никой никога няма да разбере…
— Не мога! — прошепна тя.
— Моля те.
Виктория поклати глава.
— Не мога — сподавено изрече.
Андрю пое дълбоко въздух и бавно се обърна.
Ръката, която Виктория протегна към него в мълчалива, безпомощна молба, се отпусна, когато той напусна стаята, къщата и живота й.
Настана тишина. Виктория стискаше полите си, а пред очите й беше измъченото лице на Андрю. Спомни си как се беше почувствала, когато разбра, че е женен, спомни си с каква мъка преодоляваше всеки ден, как се опитваше да се усмихва, когато сърцето й се късаше.
Обезумяла от ярост, тя рязко се извърна към Чарлз и извика:
— Как можа! Как можа да причиниш такова нещо на двама души, които никога не са ти сторили зло! Видя ли лицето му? Знаеш ли колко го наранихме? Имаш ли някаква представа?
— Да — отвърна той.
— Знаеш ли как се чувствах през всичките тези седмици, когато мислех, че той ме е предал и вече си нямам никого? Чувствах се като просякиня в твоя дом! Знаеш ли как се чувствах, знаейки, че се омъжвам за човек, който не ме иска, само защото нямам друг избор…
Тя го погледна с очи, толкова заслепени от сълзи, че не можеше да види болката в неговите.
— Виктория, не обвинявай Джейсън за това. Той не знаеше, че пристъпът ми е престорен, не знаеше и за писмото…
— Лъжеш!
— Не, кълна ти се!
Виктория вдигна глава, а очите й заблестяха от гняв:
— Вече не мога да ви вярвам! — Млъкна, изплашена от смъртната бледност по изпитото лице на Чарлз, и бързо излезе от стаята. Изтича по стълбите, заслепена от сълзи, и хукна по коридора към стаята си. Щом влезе, тя се облегна на затворената врата, стиснала зъби толкова силно, че челюстта я заболя.