Не забеляза, че Матадор намали ход и спря край реката да пие вода. Наметалото се смъкна от седлото в реката, която го понесе надолу по течението и то се спря в клоните на едно повалено дърво.
Виктория не видя нищо от това, защото вече бягаше през гората край пътя и се усмихваше, тъй като бандитът се беше хванал на най-хитрия номер, на който я беше научил Буйна река. За да заблудиш преследвача си, изпращаш коня си в една посока и продължаваш пеша в друга, към което Виктория хитро реши да прибави и хвърлянето на наметалото върху седлото на коня.
О’Мейли рязко спря коня си до този на Виктория и започна да се озърта тревожно, оглеждайки стръмния бряг зад него и над него в търсене на някаква следа, мислейки, че конят й може би я е хвърлил някъде там.
— Лейди Виктория? — викаше той, докато оглеждаше брега, горите отляво и реката отдясно… където бялото наметало се носеше по водата, закачено за един клон. — Лейди Виктория! — ужасено извика той, скачайки от коня. — Проклетият кон! — запъхтяно говореше той, докато събличаше горната си дреха и ботушите си. — Проклетият кон я е хвърлил в реката…
Бързо нагази в тъмната, буйна вода и заплува към наметалото.
— Лейди Виктория! — извика О’Мейли и се гмурна под водата. След малко изплува, поемайки си задъхано въздух, и отново се гмурна.
Глава трийсет и втора
Цялата къща беше осветена, когато каретата на Джейсън спря на алеята. Нетърпелив да види Виктория, той бързо изкачи стъпалата пред къщата.
— Добър вечер, Нортръп! — усмихна се той и потупа предания иконом но гърба, подавайки му наметалото си. — Къде е съпругата ми? Всички ли вечеряха вече? Забавих се заради едно колело, което за проклетия се счупи.
Лицето на Нортръп наподобяваше ледена маска, когато прошепна:
— Капитан Фаръл ви чака в салона, милорд.
— Какво е станало с гласа ти? — добронамерено попита Джейсън. — Ако имаш проблем с гърлото, кажи на лейди Виктория. Тя чудесно се справя с такива неща.
Нортръп преглътна и нищо не каза. Като му хвърли любопитен поглед, Джейсън се обърна и се отправи към салона. Отвори със замах вратите.
— Здравей, Майк. Къде е жена ми?
Джейсън огледа уютната стая с тихия огън, който гореше в камината, в очакване Виктория да се появи, но видя само наметалото й на един стол. От него капеше вода.
— Прости лошите ми обноски, приятелю, но не съм виждал Виктория от дни. Нека първо я намеря, а после ще седнем и ще си побъбрим. Сигурно е…
— Джейсън — каза Майк Фаръл, — станала е злополука… Споменът за друга една нощ като тази болезнено проряза съзнанието на Джейсън. Нощ, в която се беше прибрал у дома, очаквайки да види сина си, и Нортръп отново се беше държал необичайно; а Майк Фаръл го чакаше в същата стая. Сякаш за да прогони ужаса и болката, които вече разкъсваха сетивата му, Джейсън поклати глава и отстъпи назад.
— Не! — прошепна, след което гласът му се надигна в измъчен вик: — Не, проклет да си! Не ми казвай, че…
— Джейсън…
— Не смей да ми го казваш! — изтерзано извика той. Майк Фаръл заговори, но извърна глава, за да не гледа нечовешкото страдание, изписано на лицето на приятеля му:
— Конят й я хвърлил от скалата в реката, на около шест километра оттук. О’Мейли тръгнал след нея, но не могъл да я намери. Той…
— Махай се — прошепна Джейсън.
— Съжалявам, Джейсън. Не мога да намеря думи да ти кажа колко съжалявам…
— Махай се!
Когато приятелят му излезе, той протегна ръка към наметалото на Виктория. Притисна го към гърдите си и започна нежно да го милва, след което зарови лице в дрехата. Мъката го разтърси и сълзи, които мислеше, че не е способен да пролее, закапаха от очите му.
— Не — изплака, а после извика в пристъп на безумна мъка.
Глава трийсет и трета
— Стига, скъпа моя. — Херцогинята на Клермонт потупа Виктория по рамото. — Не мога да те гледам толкова нещастна.
Младата жена прехапа устни, загледана в моравата пред къщата.
— Не мога да повярвам, че съпругът ти още не е дошъл да ти се извини за ужасната измама, която двамата с Атъртън са ти скроили — раздразнено заяви възрастната дама. — Може би не се е прибрал миналата нощ.
Започна неспокойно да се разхожда из стаята, като се подпираше на бастуна си, а живите й очи непрекъснато се стрелкаха към прозореца, сякаш и тя очакваше Джейсън Филдинг да пристигне всеки момент.