— Когато все пак се появи, ще бъда изключително доволна, ако го накараш да падне на колене!
Виктория тъжно се усмихна:
— В такъв случай ще трябва да те разочаровам, бабо, защото мога да те уверя, че Джейсън няма да го направи. По-скоро би се опитал да ме целуне и…
— …и да те придума да се върнеш у дома? — завърши херцогинята.
— Точно така.
— А може ли да го постигне? — Тя наклони побелялата си глава.
Виктория въздъхна, обърна се и облегна глава на рамката на прозореца:
— Вероятно.
— В такъв случай доста се бави. Наистина ли вярваш, че е знаел за писмата на Бейнбридж? Искам да кажа, че ако наистина е знаел, е било твърде безпринципно от негова страна да не ти каже.
— Джейсън няма принципи — ядосана отвърна Виктория. — Не вярва в тях.
Херцогинята продължи да се разхожда замислено, но изведнъж спря, когато стигна до Улф, който лежеше пред камината. Потрепери и тръгна в другата посока.
— Какъв ли грях съм извършила, че да заслужа този звяр в къщата си.
Виктория тъжно се засмя:
— Да го завържа ли навън?
— За Бога, не! Разкъса панталоните на Майкълсън, когато се опита да го нахрани тази сутрин.
— Подозрителен е към мъже.
— Мъдро животно, макар и толкова грозно.
— Мисля, че има дивата красота на хищник. — „Като Джейсън“ — помисли си тя.
— Преди да изпратя Дороти във Франция, вече беше осиновила две котки и едно врабче със счупено крило. И тях не харесвах, но поне не ме гледаха като това животно. Казвам ти, че си точи зъбите да ме изяде. Дори сега се чуди какъв ли вкус имам.
— Гледа те, защото си мисли, че те пази — обясни с усмивка внучката й.
— Мисли, че пази следващата си плячка! Не, не — вдигна ръка тя, когато Виктория тръгна към Улф с намерението да го върже навън. — Умолявам те, не излагай повече на опасност слугите ми. Освен това не съм се чувствала толкова сигурна в къщата си, откакто прадядо ти беше жив — призна тя.
— Няма защо да се тревожиш, че някой може да се вмъкне в къщата ти — съгласи се Виктория и поднови бдението си до прозореца.
— Да се промъкне ли? Скъпа, никой няма да посмее да влезе в тази стая, дори и пари да му даваш.
Виктория постоя още малко до прозореца, после се обърна и се насочи към лъскавата масичка от полирано дърво, върху която беше оставена някаква книга.
— Седни, Виктория, и нека аз да повървя малко. Няма смисъл да се блъскаме една в друга, докато сновем насам-натам. Защо ли толкова се бави този твой красив дявол?
— По-добре, че не дойде до този момент — отпусна се в един стол младата жена и се втренчи в ръцете си. — Трябваше ми много време да се успокоя.
Херцогинята отиде до прозореца и се загледа към алеята с присвити очи:
— Мислиш ли, че те обича?
— Така си мислех.
— Разбира се, че те обича! Цял Лондон говори за вас двамата. Той е лудо влюбен в теб. И несъмнено затова се е съгласил с плана на Атъртън и не ти е казал за писмата на Андрю. Хубаво ще го наредя аз Атъртън! Въпреки че вероятно и аз бих постъпила така при такива обстоятелства — смело добави тя, като продължаваше да се взира през прозореца.
— Не мога да повярвам.
— Разбира се, че щях да постъпя така. Ако трябва да избирам между това да те оставя да се омъжиш за някакъв си мъж колониите, когото не познавам и на когото нямам никакво доверие, и да се противопоставя на собственото си желание да те видя омъжена за най-добрата партия в Англия — мъж с богатство, титла и красота — щях със сигурност да постъпя като Атъртън.
Виктория се въздържа да не изтъкне, че именно този начин на мислене е донесъл толкова страдание на майка й и на Чарлз Филдинг.
Херцогинята отново проговори:
— И ти си сигурна, че искаш да се върнеш в Уейкфийлд?
— Не съм си и помисляла да го напускам завинаги. Предполагам, че исках просто да накажа Джейсън заради начина, по който Андрю беше принуден да научи, че съм омъжена. Бабо, ако само беше видяла изражението му, щеше да разбереш. Ние бяхме най-добри приятели още от деца. Той ме научи да плувам, да стрелям и да играя шах. Освен това бях много ядосана на Джейсън и Чарлз за това, че са ме използвали като играчка, като пионка. Не можеш да си представиш колко дълго се чувствах самотна и нещастна, когато си мислех, че Андрю ме е изоставил.
— Е, къпа моя — замислено каза старицата. — Няма още дълго да си сама. Уейкфийлд току-що пристигна — не, чакай, това е негов пратеник! Кой е този човек?
Виктория изтича до прозореца.
— Та това е капитан Фаръл — най-добрият приятел на Джейсън.
— Ха! — радостно възкликна херцогинята и тропна с бастун по пода. — Изпратил човек да те уговаря. Не допусках, че Уейкфийлд може да направи такова нещо, но така да бъде!