С решителен жест възрастният лекар натопи перото в мастилницата, написа датата най-отгоре на листа и се поколеба, сбърчвайки замислено чело.
— Как се обръща човек към херцогиня? — запита се той. След сериозен размисъл стигна до решение и започна да пише:
Уважаема госпожо херцогиньо,
Натоварен съм с неприятната задача да ви уведомя за смъртта на внучката ви Катрин Сийтън и да ви съобщя, че двете дъщери на госпожа Сийтън, Виктория и Дороти, са оставени временно на грижите ми. Аз съм на възраст и съм ерген. Следователно не мога да се грижа както трябва за двете осиротели дами.
Преди да почине, госпожа Сийтън спомена само две имена — вашето и това на Чарлз Филдинг. Пиша на вас и на господин Филдинг е надеждата, че някой от вас или и двамата ще се радвате да приемете дъщерите на госпожа Сийтън в дома си. Трябва да ви кажа, че момичетата няма къде другаде да отидат. Средствата не им достигат и имат голяма нужда от подходящ дом.
Доктор Морисън се облегна назад и внимателно прочете написаното. Челото му бавно се сбърчи в размисъл. Ако херцогинята не знаеше за съществуването на момичетата, то евентуалното й нежелание да им даде подслон, без да знае нещо за тях, бе напълно предвидимо. Той се замисли как най-добре да ги опише. Обърна глава и погледна през прозореца към двете момичета.
Дороти седеше на люлката, а крехките й рамене бяха превити от безнадеждност й скръб. Виктория се бе заела с рисунката си, твърдо решена да не допусне тъгата й да проличи.
Доктор Морисън реши да опише първо Дороти, тъй като тя бе по-лесна.
Дороти е хубаво момиче — продължи писмото си той, — със светлоруса коса и сини очи. Има благ характер, добри обноски и чар. На седемнайсет години е, но не е проявила особен интерес към никой млад господин…
Възрастният лекар спря и замислено потърка брадичката си. Всъщност мнозина от младите господа в околността бяха поразени от обаянието на Дороти. Кой би ги обвинил? Тя беше хубава, весела и мила. Като ангел е, реши доктор Морисън, доволен, че е намерил точната дума, с която да я опише.
Но когато обърна очи към Виктория, гъстите му бели вежди объркано се сключиха. Въпреки че тя му бе любимка, му бе далеч по-трудно да я опише. Косата й не беше нито руса като на Дороти, нито пък червена, а представляваше ослепителна комбинация от двата цвята. Дороти бе хубава, чаровна, скромна млада дама, която въртеше главите на всички местни младежи. Тя беше идеална за съпруга — мила, нежна, с тих глас и покорна. Накратко, тя бе от жените, които никога нямаше да противоречат или да не се подчинят на съпруга си.
От друга страна, Виктория бе прекарала много време с баща си. Осемнайсетгодишното момиче притежаваше жив и остър ум и изненадваща независимост.
Дороти щеше да мисли както съпругът й би й казал и щеше да прави каквото той й наредеше, но Виктория щеше да преценява сама и най-вероятно щеше да върши онова, което сметнеше за най-добро.
Дороти беше като ангел, реши доктор Морисън, но Виктория беше… различна.
Той присви очи зад стъклата на очилата си към по-голямата от сестрите, която задълбочено правеше друга рисунка на покритата с лозница градинска стена и внимателно се вгледа в патрицианския й профил в опит да измисли как да я опише. Смела, реши възрастният лекар, ясно давайки си сметка, че момичето рисува, за да има занимание и да не си позволи да се отдаде на тъгата. И състрадателна, добави той наум, след като си припомни усилията й да утеши и развесели болните пациенти на баща си.
Доктор Морисън безпомощно поклати глава. Той беше човек на възраст и интелигентността и чувството й за хумор му доставяха удоволствие. Възхищаваше се на смелостта, духа и състрадателността й. Но ако изтъкнеше тези качества на английските й роднини, те със сигурност щяха да си я представят като независима и педантична дама, която едва ли щеше да се за доми и щеше да увисне на ръцете им. Съществуваше и вероятността, когато Андрю Бейнбридж се върнеше след няколко месеца от Европа, официално да поиска ръката й, но доктор Морисън не беше много сигурен в това. Бащата на Виктория и майката на Андрю се бяха разбрали, преди младата двойка да се сгоди, чувствата им да бъдат изпитани с този шестмесечен период на раздяла, през който Андрю щеше да обиколи континентална Европа.
Доктор Морисън знаеше, че Виктория не бе променила чувствата си към младежа, но очевидно с Андрю не бе така. Госпожа Бейнбридж сподели вчера с него, че младежът изпитва силно влечение към втората си братовчедка, на чието семейство гостуваше в Швейцария.