Опасна искра проблесна в очите на Виктория, когато се обърна към господин Уорън с ослепителна усмивка:
— Безпокоите се за благополучието ми ли?
— Да, милейди, и не съм единствен.
— Каква нелепост! — подигравателно каза тя. — В случай, че ви интересува истината, а ме някакви глупави клюки, ще ви я кажа. Истината е, че аз дойдох тук съвсем сама на този свят, без семейство и състояние, изцяло зависима от негова милост и лорд Филдинг. А сега — продължи — искам да ме погледнете много внимателно.
Тя едва сдържа смеха си, когато глупавият млад мъж приближи монокъла до окото си, следвайки инструкцията й съвсем точно.
— Нима имам вид на човек, с когото са злоупотребили? — нетърпеливо попита тя. — Не, господине. Не мисля! Вместо това лорд Филдинг ми предостави уюта на красивия си дом. Честно казано, господин Уорън, вярвам, че много жени в Лондон тайно си мечтаят някой да „злоупотреби“ с тях по такъв начин, а съдейки по наблюденията ми, мечтаят този някой да е именно лорд Филдинг. Освен това смятам, че именно ревността им поражда всички тези нелепи клюки.
Господин Уорън се изчерви, а Виктория се обърна към останалите и добави развълнувано:
— Ако познавахте лорд Филдинг така както го познавам аз, щяхте да разберете, че той е олицетворение на добротата, грижовността и изискаността.
Зад гърба й прозвуча гласът на Джейсън, който развеселено каза:
— Милейди, в опита си да избелите черната ми репутация всъщност ме карате да изглеждам като досадник.
Виктория бързо се обърна, а смутеният й поглед срещна неговия.
— Но ще ви простя — продължи той с лека усмивка, — ако ме удостоите с един танц.
Тя постави ръка върху неговата и двамата влязоха в препълнената къща.
Въодушевлението, което бе изпитала от това, че се осмели да защити Джейсън, започна да преминава, когато отидоха да танцуват. Тя все още знаеше твърде малко за него, но вече бе разбрала от напразните си опити да го накара да говори за себе си, че той ревниво пазеше личния си живот в тайна. Тя се питаше дали не е ядосан за това, че го е обсъждала с други хора, и тъй като той продължаваше да танцува мълчаливо, тя го погледна колебливо:
— Сърдиш ли ми се за това, което казах за теб?
— За мен ли говореше? — учудено повдигна вежди той. — Не можах да се досетя по описанието, тъй като никога не съм бил мил, внимателен и изискан.
— Ядосан си — въздъхна Виктория. Той леко се усмихна.
— Не съм ядосан, а смутен.
— Смутен ли? — повтори тя изненадана, вглеждайки се в зелените му очи, които се топяха от нежност. — Защо?
— Мъж на моята възраст, с внушителни размери и лоша репутация се чувства малко неудобно, когато една дребничка млада жена се опитва да го защитава.
Омагьосана от нежността в очите му, Виктория едва успя да се пребори с желанието си да притисне лице към гърдите му.
Мълвата за това как Виктория публично беше защитила лорд Филдинг бързо се разнесе. Тя очевидно го боготвореше, но не беше съвсем готова да се омъжи за него, и хората стигнаха до извода, че в крайна сметка може би неизбежно ще бъде обявена дата за сватба, което хвърли в истински смут останалите обожатели на Виктория и те удвоиха усилията си да й се харесат. Състезаваха се за вниманието й, спореха помежду си за нея и най-накрая лорд Кроули и лорд Уилтшир решиха да се дуелират.
— Тя не иска никого от нас — ядно каза младият лорд Кроули на лорд Уилтшир късно един следобед, когато напускаха на конете си имението на Ъпър Брук Стрийт след кратко, неуспешно посещение при Виктория.
— Напротив — разпали той, — тя ми показа по-особено отношение!
— Глупак! Мисли ни за наконтени англичани, а тя не харесва англичаните. Предпочита някой дръвник от колониите! Съвсем не е толкова мила, присмива ни се зад…
— Това е лъжа! — разгорещено отвърна Уилтшир.
— Лъжец ли ме наричаш, Уилтшир? — разгневи се Кроули.
— Не, призовавам те на дуел — процеди през зъби Уилтшир.
— Приемам. Утре призори, в горичката близо до дома ми. — Кроули обърна коня си и препусна към своя клуб, откъдето плъзна мълвата за предстоящия дуел и стигна до игралния дом, където се събираха изискани господа и където сега маркиз Дьо Сал и барон Арнов разиграваха зарове на много високи залози.
— Проклети глупави младежи — въздъхна ядосано Дьо Сал, когато му съобщиха за дуела. — Лейди Виктория много ще се разстрои, когато научи за това.
Барон Арнов се подсмихна: