— Разбира се — засмя се той. — Решихме да се оженим тук.
Момичето настойчиво поклати глава.
— Моля те, Джейсън, не можем ли да се оженим в църква? В онази малка селска църква, която видях близо до Уейкфийлд? Можем да изчакаме още малко, докато чичо Чарлз се възстанови достатъчно, за да издържи пътуването.
С изненада забеляза как при споменаването на думата „църква“ в очите му проблесна студено отвращение, но след миг колебание той кимна в знак на съгласие.
— Ако желаеш да се венчаем в църква, ще го направим тук в Лондон, в достатъчно голяма църква, за да побере всички гости.
— Моля те, недей — избухна тя, несъзнателно поставяйки ръка върху неговата. — Толкова съм далеч от Америка, милорд. Църквата в Уейкфийлд би била по-подходяща — напомня ми за дома. Освен това винаги съм си мечтала да се омъжа в малка селска църква.
Мечтата и беше да се омъжи за Андрю в малка селска църква, осъзна Виктория със закъснение и й се прииска изобщо да не се беше сещала за църквата.
— Искам сватбата ни да се състои тук, в Лондон — категорично заяви Джейсън. — Но можем да направим компромис. Ще се оженим в църква тук, след което ще устроим малко тържество в Уейкфийлд.
Ръката й се отпусна.
— Забрави, че съм ти споменавала за църква. Покани всички тук в къщата. Би било богохулство да влезем в църква, за да сключим сделка. — Опитвайки се да се пошегува, тя добави: — Докато се вричаме в любов и почит един към друг, ще очаквам да удари гръм.
— Ще се оженим в църква — заяви Джейсън. — А ако падне гръм, ще поема разходите за нов покрив.
Глава двайсета
— Добър ден, мила моя — весело я поздрави Чарлз и потупа края на леглото с ръка. — Ела, седни до мен. Не е за вярване колко добре ми подейства посещението ви с Джейсън. А сега ми кажи нещо повече за плановете ви.
Виктория седна до него.
— Честно казано, много съм объркана, чичо Чарлз. Нортръп току-що ме уведоми, че тази сутрин Джейсън е опаковал нещата си от кабинета и се е преместил в Уейкфийлд.
— Зная — отвърна той с усмивка. — Джейсън дойде да ме види и ми каза, че е решил да го направи, „за да запази благоприличие“ пред хората. Колкото по-малко време прекарва с теб, толкова по-малко са шансовете да ви одумват.
— Значи затова е заминал. — Лицето на Виктория се разведри.
Чарлз кимна.
— Дете мое, мисля, че за пръв път в живота си Джейсън се придържа към нормите за благоприличие. Не му е било лесно, но все пак го е направил. Добре му влияеш. Може би сега е ред да го научиш да не се присмива на принципите — добави весело.
Виктория му се усмихна.
— Страхувам се, че не зная нищо за приготовленията покрай сватбата, освен това, че ще се състои в голяма църква тук в Лондон.
— Джейсън ще се погрижи. С него заминаха и много от слугите, за да подготвят всичко. След церемонията ще има сватбено тържество в Уейкфийлд за близките ви приятели и някои хора от селото. Мисля, че списъкът с гостите и поканите вече се изготвя. Така че от теб не се очаква нищо друго, освен да стоиш тук и да се наслаждаваш на удивлението на всички, когато разберат, че ти ще бъдеш следващата херцогиня Атъртън.
Виктория не обърна внимание на думите му и нерешително повдигна друг въпрос, много по-важен за нея:
— В онази нощ, когато беше много зле, спомена нещо за майка ми, нещо, което си възнамерявал да ми кажеш.
Той обърна глава и се загледа през прозореца, и тя бързо добави:
— Не е нужно да ми казваш, ако това ще те разстрои.
— Не това е причината. Зная колко си състрадателна и разумна, но все още си много млада. Ти си обичала баща си толкова силно колкото и майка си. Ако ти разкажа за случи лото се, може да започнеш да си мислиш, че съм се намесил в брака им, макар че, кълна ти се, никога не съм говорил с майка ти, след като се омъжи за баща ти. Виктория — обясни той тъжно — опитвам се да ти кажа, че не искам да ме презираш, а се страхувам, че можеш да го направиш, след като чуеш историята.
Тя взе ръката му и нежно каза:
— Как бих могла да мразя човека, който е обичал майка ми?
Той погледна ръката й и изрече със сподавен от вълнение глас:
— Знаеш ли, че си наследила и сърцето на майка си?
Виктория не отговори, а той обърна отново глава към прозореца и започна да разказва за своята голяма любов. Погледна момичето едва когато беше приключил, и не видя презрение в очите му, а само печал и състрадание.
— Вече знаеш, че я обичах с цялото си сърце. Обичах я и се разделих с нея, а тя беше единственото, за което си заслужаваше да живея.