Виктория едва се сдържа да не се засмее на всеотдайната подкрепа на приятелката си към мъжа, от когото някога се страхуваше и го презираше, но това беше характерно за Каролайн. Тя отказваше да види недостатъците на хората, които харесваше, и обратно, да приеме, че има нещо добро в онези, които не харесваше. Но пък тази особеност на характера й я правеше изключително верен приятел и Виктория й беше дълбоко благодарна.
— Благодаря, Нортръп — каза тя на иконома, който им поднесе чай.
— Не мога да разбера защо изобщо съм го намирала за страшен — продължи гостенката, докато Виктория наливаше чая. Нямаше търпение да го освободи от всякаква вина, която можеше да му е приписала в миналото: — Не биваше да допускам въображението до такава степен да надделее над разума ми. Мисля, че съм го намирала за страшен по простата причина, че е толкова висок и косата му е толкова черна, което е направо нелепо от моя страна. Знаеш ли какво ни каза, когато си тръгна тази сутрин?
— Не. — Момичето се изненада, че Каролайн е твърдо решена да издигне Джейсън от дявол до светец.
— Какво каза?
— Заяви, че винаги съм му напомняла за красива пеперуда.
— Прекрасно — възхити се Виктория.
— Да, но почакай да чуеш как описа теб.
— Мен ли? Но как така?
— Комплиментите ли имаш предвид? — попита Каролайн и когато Виктория кимна, продължи:
— Тъкмо бях изказала радостта си от това, че се омъжваш за англичанин и оставаш тук, че ще продължим да бъдем все така близки, когато лорд Филдинг се засмя и каза, че с теб чудесно се допълваме, защото аз винаги съм му напомняла за красива пеперуда, а ти си като диво цвете, което цъфти и в хубави, и в лоши дни и прави живота на всички ни по-слънчев. Не е ли прекрасно от негова страна?
— Наистина — съгласи се Виктория.
— Мисля, че е много влюбен в теб — довери й Каролайн. — В края на краищата той участва в дуел заради теб.
И когато дойде време гостенката да си тръгва, Виктория вече беше почти напълно убедена, че Джейсън я обича.
На следващата сутрин, когато много хора, научили за предстоящата сватба, се изредиха да й пожелаят щастие, тя беше много радостна.
Виктория разговаряше с група млади дами, които се бяха отбили при нея, когато обектът на романтичния им разговор влезе в синия салон. Смехът премина в напрегнат, боязлив шепот, когато младите дами забелязаха внушителната фигура на непредвидимия маркиз на Уейкфийлд. Той носеше черен костюм за езда с плътно прилепнали черни бричове, с които изглеждаше неустоимо мъжествен. Без да осъзнава какво въздействие оказва върху чувствителните дами, много от които тайно си мечтаеха за него, Джейсън се обърна към тях с усмивка.
— Добро утро, дами — поздрави ги, след което погледна към Виктория: — Би ли ми отделила един миг.
Тя незабавно се извини и го последва към кабинета му.
— Няма да те откъсвам за дълго от приятелките ти — обеща той и бръкна в джоба на сакото си. Взе ръката й в своята и й сложи тежък пръстен. Виктория се загледа в бижуто: два реда диаманти опасваха ред големи сапфири от двете страни на пръстена.
— Джейсън, прекрасен е — едва успя да изрече тя, — невероятно, поразително красив. Благодаря…
— Благодари ми с целувка — нежно й напомни той и когато девойката вдигна лице към неговото, устните му се впиха в нейните в жадна целувка, която обезоръжи ума й и остави тялото й без сили. Развълнувана от пламенността, на която тялото й така безпомощно откликна, Виктория се вгледа в премрежените зелени очи на Джейсън, опитвайки се да разбере защо целувките му винаги й въздействат така разтърсващо.
Погледът му се спря на устните й.
— Мислиш ли, че следващия път сърцето ще ти подскаже да ме целунеш, без да те помоля?
На Виктория й се стори, че долови копнеж в гласа му. Той й беше предложил да й стане съпруг, а искаше толкова малко в замяна. Повдигайки се на пръсти, тя обви ръце около шията му и притисна устни към неговите. Почувства как той потръпна. Без да усеща нарастващата му възбуда, Виктория зарови пръсти в меката коса на тила му, а тялото й се притисна към неговото. Ръцете на Джейсън се сключиха около нея с изумителна сила, а устните му се разтвориха така, сякаш искаха да я погълнат. Простена и я притисна още по-силно към себе си, а цялото му тяло гореше от желание.
Когато най-сетне вдигна глава, той я загледа с някакво странно изражение:
— Онази нощ трябваше да ти подаря диаманти и сапфири, а не перли. Но не ме целувай повече така, докато не се оженим.