Семейството й отглеждаше няколко пилета и тя беше виждала как пърхат с крила и кудкудякат, докато трае актът, макар че не можеше да разбере какво точно става. Още повече, че винаги се обръщаше на другата страна, за да им позволи да останат насаме, докато създават новото си поколение.
Веднъж, когато беше на четиринайсет, извикаха баща й в къщата на един фермер да се погрижи за жена му, която щеше да ражда. Докато чакаше да се роди бебето, Виктория отиде да се поразходи до малкото пасище, където държаха конете. И там стана свидетел на ужасяващата сцена как един жребец се чифтосва с кобила. Беше забил огромните си зъби във врата на кобилата, а тя цвилеше от болка.
Виденията на кокошки, които пляскат с криле и кудкудякат, и ужасени кобили я накараха да изтръпне.
— Мила моя, изглеждаш бледа и не мога да те виня — добави госпожица Флоси не особено окуражаващо. — Зная обаче, че след като съпругата изпълни дълга си и дари съпруга си с наследник, ако той е добър съпруг, веднага ще си намери любовница, с която да прави „онази работа“, и ще остави съпругата си на спокойствие.
Виктория нервно отмести поглед към прозореца.
— Любовница — въздъхна, знаейки, че Джейсън вече има една и че е имал още много в миналото — все красавици, както беше чувала. Докато седеше, започна да премисля предишните си чувства към господата от висшето общество и техните любовници. Струваше й се толкова дивашко да имат любовници, след като са женени, но може би съвсем не беше така. По-скоро, както каза и госпожица Флоси, те бяха цивилизовани, изискани и внимателни към съпругите си. Вместо да използват съпругите си за задоволяване на низките им страсти, си намираха други жени, устройваха ги в хубави къщи със слуги и красиви дрехи и оставяха горките си жени на мира. Точно така, разумно прецени тя, това вероятно беше най-подходящият начин да се уреди този въпрос. Със сигурност дамите от висшето общество смятаха така, а те знаеха много по-добре от нея.
— Благодаря ви, госпожица Флоси — искрено каза тя, — бяхте много мила и наистина ми помогнахте.
Госпожица Флоси се усмихна щастливо, а русите й къдрици заподскачаха изпод бялото дантелено боне.
— Аз ти благодаря, мое мило момиче. Ти направи Чарлз толкова щастлив. Както и Джейсън, разбира се — учтиво добави.
Виктория се усмихна, но не можа да се съгласи, че е направила Джейсън щастлив.
Върна се в стаята си и седна пред празната камина. Опита се да разгадае чувствата си и да престане да се крие от фактите. На следващата сутринта щеше да се омъжи за Джейсън. Искаше да го направи щастлив — толкова силно го искаше, че не знаеше как да се справи със своите чувства. Фактът, че е имал невярна съпруга, предизвика състраданието й.
Виктория се изправи и започна да обикаля нервно из стаята, взе порцелановата музикална кутия от тоалетката си, после я постави обратно и тръгна към леглото си. Опита се да се убеди, че се омъжва за Джейсън, защото няма друг избор, но после си призна, че това не беше съвсем така. Част от нея искаше да се омъжи за него. Тя харесваше усмивката му, външността му и чувството му за хумор. Харесваше властната нотка в дълбокия му глас. Харесваше начина, по който очите му блестяха, когато се смееше, и дълбоката страст, която виждаше в тях, когато я целуваше. Обичаше елегантността, с която носеше дрехите си, и усещането от устните му…
Виктория с мъка откъсна мислите си от устните на Джейсън и се загледа тъжно в златния копринен балдахин на леглото си. Харесваше много неща у него — твърде много. А не умееше да преценява мъжете; опитът й с Андрю беше доказателство за това. Беше се излъгала, че я обича, но нямаше никакви илюзии по отношение на това какво изпитва Джейсън към нея. Той я намираше за привлекателна и искаше син от нея. Харесваше я, но не изпитваше нищо повече от това. А тя вече беше влюбена в него. Но той не искаше любовта й. Беше й го казал по възможно най-ясния начин.
От седмици се опитваше да се убеди, че това, което изпитва към Джейсън, е благодарност и приятелски чувства, но вече знаеше, че е много по-дълбоко от това. Защо иначе ще изпитва изгарящата нужда да го направи щастлив и да го накара да я обича? Защо иначе би изпитала такава ярост, когато госпожица Флоси й разказа за изневерите на съпругата му?
Обзе я страх и започна да търка изпотените си длани в лимоненожълтата си рокля. На следващата сутрин щеше да повери живота си на мъж, който не искаше любовта й, мъж, който можеше да използва нежните чувства, които изпитваше към него, като оръжие, с което да я нарани. Инстинктът й за самосъхранение я предупреждаваше да не се омъжва за него. Думите на баща й отново зазвучаха в главата й, предупреждавайки я да не тръгва към олтара на следващия ден: „Да обичаш някого, който не те обича, е ад!… Никога не допускай да те убедят, че можеш да си щастлива с човек, който не те обича… Никога не обичай друг повече отколкото той те обича, Тори…“