Виктория наведе глава, стиснала юмруци, а косите й паднаха като завеса около напрегнатото й лице. Разумът й я предупреждаваше да не се омъжва за него, защото той ще я направи нещастна, ала сърцето й я умоляваше да рискува всичко заради него, да се протегне към щастието, което беше толкова близо. Разумът й казваше да бяга, но сърцето я молеше да не бъде страхливка.
Нортръп почука на вратата му.
— Извинете, лейди Виктория — каза той от другата страна на затворената врата, а гласът му трепереше от възмущение. — Тук е една разстроена, раздърпана млада дама, без придружител или боне, която пристигна с наета карета, но твърди, че е… а… сестра ви? Тъй като не ми е известно тук в Лондон да има ваши роднини, съвсем естествено й казах да си върви, но…
— Дороти? — извика Виктория и отвори вратата. — Къде е тя?
— Поканих я в малкия салон отпред. — Но ако наистина ви е сестра, ще я поканя, разбира се, в по-удобния жълт салон и… — гласът му секна, тъй като Виктория хукна надолу по стълбите.
— Тори! — извика Дороти и сграбчи Виктория в прегръдките си.
— Жалко, че не видя как икономът ти погледна каретата, която бях наела. Беше почти толкова изумен от нейния вид колкото и от моя.
— Защо не отговори на последното ми писмо? — попита по-голямата сестра и силно я прегърна.
— Защото едва днес се върнах от Бат. Утре заминавам за Франция за два месеца, за да придобия „блясък“, както казва баба. Направо ще полудее, ако разбере, че съм идвала тук, но не мога да стоя и да те оставя да се омъжиш за този човек. Тори, какво са ти сторили, за да те накарат да склониш? Да не би да са те били или да са те оставили да гладуваш, или…
— Нищо подобно. — Тя се усмихна и погали златистите коси на сестра си. — Аз искам да се омъжа за него.
— Не ти вярвам. Опитваш се да ми спестиш тревогите…
Джейсън пътуваше с каретата си и потупваше коляното си с ръкавиците, загледан в именията, покрай които минаваше на път за дома си на Ъпър Брук Стрийт. Щеше да се жени!
След като вече беше признал пред самия себе си колко силно желае Виктория и беше решил да се ожени, страстта, която изпитваше към нея, беше толкова силна. Все повече се нуждаеше от нея, а това го правеше уязвим и го тревожеше, защото знаеше от опит колко жесток и коварен може да бъде „нежният пол“. И все пак не беше в състояние да престане да я желае, както и да се избави от наивната си момчешка надежда, че ще могат да бъдат щастливи заедно.
Животът с нея никога нямаше да е спокоен, помисли си той с горчива усмивка. Виктория щеше да го забавлява, да го разочарова и непрестанно да му се опълчва — беше сигурен в това, така както беше сигурен, че се омъжва за него само защото няма друг избор, както и че вече е отдала девствеността си на Андрю.
Усмивката угасна. Беше се надявал, че ще го отрече, а тя само се обърна на другата страна и каза „съжалявам“.
Заболя го, но той й се възхити, защото беше искрена. Не можеше да обвинява Виктория за това, че се е отдала на Андрю. Разбираше как се е случило. Съвсем ясно си представяше колко лесно е било за най-богатия мъж в околността да убеди една невинна девойка, отгледана в провинцията, че наистина ще стане негова жена. А след като веднъж я е убедил в това, едва ли му е било трудно да открадне девствеността й. Виктория беше обичливо, щедро момиче, което вероятно би се отдало на мъжа, когото обича съвсем естествено, така както се отнасяше с внимание към слугите или както даваше любов на Улф.
След разгулния живот, който сам беше водил, за Джейсън би било върхът на лицемерието да обвини Виктория за това, че е отдала девствеността си на мъжа, когото е обичала, а той презираше лицемерите. За съжаление не можеше да понесе и мисълта друг мъж да държи любимата му гола в обятията си. Андрю добре я беше обучил, гневно си помисли той, когато каретата спря на Ъпър Брук Стрийт номер 6. Беше я научил как да целува един мъж и как да разпалва страстта му, притискайки се към него…
Откъсвайки се от тези болезнени мисли, той слезе от каретата и пое нагоре по стълбите. За тези няколко седмици Виктория отново се беше върнала към Андрю в мислите си, гневно си помисли той. А него беше забравила.
Той почука на вратата, чувствайки се малко глупаво от това, че стои на прага и в нощта преди сватбата им. Единствената причина да го направи беше заради удоволствието да я види, надявайки се и тя да се зарадва, да й каже за индианското пони, което беше наредил да натоварят на един от корабите му, пристигащи от Америка. Това щеше да бъде един от сватбените му подаръци, но всъщност той гореше от нетърпение да види ездаческите й умения. Представяше си колко красива щеше да изглежда на коня, привела ниско изящната си фигура над шията му с прекрасни коси, блеснали на слънцето…