— Ти, Виктория Сийтън…
„Катрин, любов моя — шепнеше Чарлз в сърцето си, — виждаш ли децата ни? Не са ли красива двойка? Баба ти ни попречи да имаме свои деца, скъпа моя, тогава тя победи, но този път победата е наша. Ще си имаме внуци, любима. Моя любима, прекрасна Катрин, ще си имаме внуци.“
Наведе глава, защото не искаше старицата да го види, че плаче. Ала херцогинята на Клермонт не виждаше нищо от сълзите, които капеха от очите й и се стичаха по набръчканото й лице. Тя си мислеше: „Катрин, любов моя, какво направих! В глупавата си сляпа себичност не ти позволих да се омъжиш за него и да имаш деца от него. Но сега сторих така, че да можете да имате свои внуци. О, Катрин, толкова много те обичах! Исках целият свят да бъде в краката ти и не можех да повярвам, че ти си искала единствено него…“
Когато епископът помоли Виктория да повтори клетвата си, тя си спомни за уговорката си с Джейсън да се постарае да изглежда пред хората така, сякаш наистина го обича. Вдигна очи към него и се опита да говори ясно и уверено, но когато се вричаше в любов към него, Джейсън изведнъж вдигна очи към купола на църквата и на устните му се появи иронична усмивка. Виктория разбра, че той очаква върху покрива да падне гръм, нервно се засмя, а епископът укорително смръщи вежди.
Веселото настроение на Виктория в миг премина, когато плътният глас на Джейсън прокънтя в църквата, обещавайки й всичките си земни блага. И после всичко приключи.
— Можете да целунете булката — каза епископът.
Джейсън се обърна и я погледна, а в очите му заблестя победоносен пламък, толкова силен, толкова неочакван и толкова ужасяваш, че тя се вцепени, когато той я прегърна. Навеждайки глава, той дръзко и продължително я целуна, с което предизвика гнева на епископа и накара някои от гостите да се подсмихнат. След това я освободи и хвана ръката й.
— Милорд — умолително прошепна тя, докато вървяха по пътеката към вратите, които водеха навън от църквата, — моля ви, не мога да ви настигна.
— Наричай ме Джейсън — троснато каза той, но забави хода си. — И следващия път, когато те целувам, престори се, че ти харесва.
Вледеняващият му тон й подейства така, сякаш изсипаха върху й ведро с леденостудена вода, но Виктория намери сили да застане между Чарлз и Джейсън пред църквата и да се усмихне на осемстотинте гости, които спряха да им пожелаят щастие.
Чарлз се обърна да поговори с един от приятелите си точно когато и последният гост се показа от църквата, като се подпираше тежко на бастуна си от абаносово дърво.
Пренебрегвайки Джейсън, херцогинята се приближи до Виктория.
— Знаеш ли коя съм аз? — направо попита тя, когато младоженката й се усмихна вежливо.
— Не, госпожо — отвърна Виктория. — Съжалявам, но не зная. Мисля, че съм ви виждала и преди, защото ми изглеждате позната, и въпреки това…
— Аз съм твоята прабаба.
Виктория се вкопчи в ръката на Джейсън. Това беше прабаба й, жената, която бе отказала да й даде подслон и която бе погубила щастието на майка й. Вдиша глава и отвърна напълно спокойно:
— Аз нямам прабаба.
Тази категорична присъда въздейства много странно на херцогинята. Очите й заблестяха от възхищение и лека усмивка смекчи суровите й черти:
— Напротив, мила моя, имаш. Ти си копие на майка си, ала тази гордост… си наследила от мен.
Тихичко се засмя и поклати глава, когато Виктория понечи да й възрази.
— Недей — не се опитвай отново да отречеш съществуването ми, защото кръвта ми тече в жилите ти и в брадичката ти виждам собствената си упоритост. В очите на майка ти се е моята решителност…
— Стой настрана от нея! — гневно просъска Чарлз. — Махай от тук!
Херцогинята настръхна и очите й гневно запламтяха.
— Не ми говори с такъв тон, Атъртън, или…
— Или какво? — прекъсна я той. — Не си прави труда да ме заплашваш. Вече имам всичко, което искам.
Херцогинята на Клермонт го погледна високомерно и победоносно:
— Имаш го, защото аз ти го дадох, глупак такъв. Без да обръща внимание на изумения, разгневен поглед на Чарлз, тя отново се обърна към Виктория. Протягайки нежната си ръка, погали страната й, а очите й се замъглиха сълзи.
— Може би ще дойдеш у дома да видиш Дороти, когато се върне от Франция. Не беше лесно да я държа далеч от теб, но щеше да развали всичко с глупавите си брътвежи за стари скан… за стари клюки — бързо се поправи.