— Не мога да тичам добре. Падам често — призна с болка то. Виктория кимна съчувствено:
— Сигурно е заради окото. Но може и да намерим начин да го излекуваме. Някога познавах едно момченце с око като твоето. Веднъж, докато играехме на заселници и индианци, то падна и нарани здравото си око. Баща ми трябваше да му сложи превръзка, докато оздравее. Докато здравото око беше покрито, болното започна постепенно да се изправя — баща ми реши, че е станало така, защото болното око е трябвало да работи, докато здравото е било покрито. Искаш ли да дойда да те видя и ще се опитаме да направим такава превръзка?
— Ще изглеждам странно, госпожо — колебливо отвърна то.
— Ние мислехме, че Джими — другото момченце — изглежда като пират и много скоро всички се опитвахме да носим превръзки на едното си око. Искаш ли да те посетя и ще поиграем на пирати?
То кимна, обърна се и доволно се усмихна към по-големите деца.
— Какво каза дамата? — настойчиво започнаха да питат те, след като Джейсън кимна на кочияша да продължи.
Били пъхна ръце в джобовете, въздъхна и гордо заяви:
— Каза, че мога да я наричам Тори.
Децата се присъединиха към възрастните, които оформиха процесия и тръгнаха след каретата нагоре по хълма, което Виктория прие за някакъв празничен селски обичай, изпълняван в чест на сватбата на господаря на имението. Когато конете преминаха през масивните железни порти на Уейкфийлд Парк, след тях вървеше малка армия от селяни, а други ги очакваха край алеята, която прекосяваше парка. Виктория неуверено погледна към Джейсън и можеше да се закълне, че той едва сдържаше усмивката си.
Причината за усмивката му скоро стана очевидна, когато каретата наближи голямата къща. Тя му каза, че винаги е искала да се омъжи в малко селце и всички хора от селото да се включат в тържеството й. Загадъчният мъж, за когото току-що се бе омъжила, се опитваше да изпълни поне част от мечтата й. Той беше превърнал поляните на Уейкфийлд в приказни цветни градини. Огромни балдахини от бели орхидеи, лилии и рози висяха над масите, отрупани със сребърни блюда, китайски порцелан и всевъзможни ястия. Павилионът в далечния край на ливадите беше отрупан с цветя и окичен с цветни лампички. Горящите факли прогонваха настъпващия мрак и придаваха празничен, загадъчен блясък на цялата картина.
Вместо да се ядоса от това, че е оставил повечето гости в Лондон, Джейсън очевидно беше похарчил цяло състояние да превърне имението в приказно място за нея, след което беше поканил цялото село да отпразнува сватбата им. Даже природата се опитваше да му помогне, защото облаците започнаха да се разсейват, а залязващото слънце оцвети небето в яркорозови и пурпурни краски.
Каретата спря пред къщата и Виктория започна да се наслаждава на плода на усилията на Джейсън. Тя го погледна, забелязвайки леката усмивка, въпреки че той полагаше усилия да я прикрие, и постави нежно ръка върху неговата.
— Джейсън, благодаря ти — прошепна с треперещ от вълнение глас.
Спомняйки си съвета му да му благодари с целувка, сложи ръка върху силната му гръд и срамежливо го целуна. Мъжки смях рязко върна Виктория към действителността:
— Джейсън, момчето ми, ще излезеш ли от каретата да ме представиш на булката си или трябва сам да се представя?
Приятно изненадан, Джейсън се извърна, а после скочи от каретата. Протегна се, за да стисне мускулестата ръка на ирландеца, но той го сграбчи в силна мечешка прегръдка.
— Така значи — най-накрая каза непознатият, като го хвана за раменете и му се усмихна, — най-сетне си намери жена, която да стопли този твой голям студен палат. Можеше поне да изчакаш, докато пристигне корабът ми, за да присъствам на сватбата ти.
— Не очаквах да пристигнеш по-рано от идния месец — отвърна Джейсън. — Кога се върна?
— Изчаках, докато разтоварят, и днес се прибрах у дома. Дойдох тук преди час, но вместо да те намеря потънал до гуша в работа, научих, че се жениш. Е, няма ли да ме представиш на съпругата си? — добродушно настоя той.
Джейсън се обърна да помогне на Виктория да слезе от каретата, след което й представи моряка, като капитан Майкъл Фаръл. Той беше около петдесетгодишен, предположи тя, имаше гъста кестенява коса и най-веселите очи с цвят на лешник, които някога беше виждала. Лицето му беше загоряло и обрулено от вятъра, с малки бръчки около очите, които свидетелстваха за живот, прекаран на открито. Виктория го хареса, но когато чу да се обръщат към нея като съпругата на Джейсън, толкова се смути, че поздрави Майк Фаръл твърде резервирано.
Изражението на капитан Фаръл се промени. Изгледа я неодобрително, а поздравът му надхвърли нейния по своята скованост и студенина.