Майра си взе цигара от златната табакера, потупа я два пъти и я запали.
— Кажи ми какво се случи между теб и Дениъл Макгрегър снощи.
— Танцувахме валс.
Ана взе листа с менюто и започна да го разглежда. Ала се усети, че потупва с крак, сякаш музиката още звучеше в главата й.
— И после?
Вдигна очи и погледна Майра над листа.
— Какво после?
— Ана! — Майра спря само защото сервитьорът поднесе коктейлите им. После нетърпеливо отмести своята чаша встрани. — Излязохте заедно на терасата и стояхте там сума ти време. Сами.
— Така ли? — Ана отпи от коктейла, реши да си вземе салата и затвори менюто.
— Точно така. — С пресметнато кокетство Майра издуха дима от цигарата си към тавана. — Явно сте намерили обща тема за разговор.
— Така ще да е. — Сервитьорът се върна и Ана поръча салатата си.
Майра поръча омар и си каза, че не бива да пришпорва нещата. Щеше да изкопчи от Ана всичко, което искаше да знае, с малко повече търпение.
— И за какво по-точно си говорехте?
— Доколкото си спомням, една от темите бе женствеността. — Ана отпи още една глътка, но не бе сигурна дали бе успяла да прикрие гнева, който я обзе, като си спомни за спора им. Майра забеляза това, остави цигарата си и вирна носле.
— Допускам, че господин Макгрегър има определено мнение по този въпрос и то не съвпада с твоето.
Ана отпи отново, като се наслаждаваше на вкуса на шампанското, преди да остави чашата на масата.
— Правилно допускаш. Освен това господин Макгрегър е един мнителен грубиян.
Напълно удовлетворена, Майра подпря брадичка с ръка. Лекият воал, прикрепен към шапката, падна над очите й, ала не успя да скрие въодушевлението в тях.
— Почти съм съгласна с определението ти мнителен, но възразявам срещу грубиян. Обясни ми, моля те.
— Той харесва жените, които казват това, което мислят. — Ана спря и продължи гневно. — Ала само до известна степен. И тази степен се определя от него. Поставя знака „стоп“, когато нещо не съответства на величайшето му мнение.
Леко разочарована, Майра сви рамене.
— Като всички мъже. Ти да не би случайно да падаш от небето?
— Не, но всеки път се ядосвам. Такива като него смятат жените за притурка към мъжкото население на света. И то за безсловесна и безмозъчна притурка. — Ана се облегна назад и започна да тропа с пръсти по бялата покривка. — Много сме добри, когато бъркаме манджи, сменяме пелени и топлим чаршафите. Той си мисли, че само за това ставаме!
Удивена, Майра отпи от чашата си.
— Мили боже, та той ти е влязъл под кожата! За отрицателно време!
Ана се облегна назад и се замисли. Не обичаше да губи самообладание и си запазваше това право за случаите, когато ставаше дума за нещо наистина важно. Напомни си, че Дениъл Макгрегър не бе чак толкова важен и не заслужаваше толкова много внимание.
— Той е груб и арогантен — отсече твърдо тя.
Майра се замисли за миг.
— Може би. Ала това не е в негов минус. Предпочитам арогантен мъж пред някой мухльо.
— Мухльо определено не е. Видя ли какъв номер извъртя на Катлийн?
— Не.
— Направи знак на някакъв свой познат да ги раздели, така че остана свободен и дойде да раздели мен и Хърбърт.
— Много хитро. — Майра закима одобрително, сетне се разсмя, като видя изражението на Ана. — Хайде, скъпа, трябва да му се възхищаваш за това. А Катлийн сигурно не е и разбрала какво става, толкова е заета със себе си, горката. — Майра въздъхна от удоволствие, когато й поднесоха омара. — Знаеш ли, Ана, трябва да си поласкана.
— Поласкана ли? — Тя ровеше разсеяно из салатата си. — Защо да съм поласкана? Защото някакъв си огромен самомнителен новобогаташ е предпочел да танцува с мен?
Майра вдъхна дълбоко, за да се наслади на аромата на омара.
— Той определено е огромен, може и в известен смисъл да е самомнителен, но това, че е богаташ, е само в негова полза. Пък било то и с едно „ново“ отпред. Освен това е привлекателен по особен начин. Като имам пред вид отношението ти към другите мъже, ти явно не си падаш по прекалено изтънчените и интелигентни типове.
— Аз трябва да мисля за кариерата си, Майра. Нямам време за мъже.
— За мъже винаги има време, скъпа. — През смях Майра си взе още едно парче омар. — Не казвам, че трябва да ги приемаш на сериозно.
— Радвам се да го чуя от теб.
— Ала не виждам защо трябва да го отблъскваш.
— Нямам намерение да го омайвам.
— Ама че си инат!
Ана се разсмя. Едно от нещата, които най-много харесваше у приятелката си, бе, че Майра винаги казваше нещата направо, без заобикалки. Ясно и откровено.