Катлийн Донахю, най-голямата дъщеря на Максуел Донахю, изглежда също го предпочиташе.
— Господин Макгрегър! — Току-що завършила пансион в Швейцария, Катлийн знаеше как да сервира чай, да бродира коприна и да флиртува елегантно. — Надявам се, че нашето малко парти ви харесва.
Имаше лице като порцелан и коса като лен. Дениъл със съжаление си помисли, че раменете й са прекалено слабички, ала той също знаеше да флиртува.
— Сега вече ми харесва повече, госпожице Донахю.
Тъй като знаеше, че повечето мъже не обичат женското кикотене, Катлийн се засмя ниско и чувствено с предварително отрепетиран смях. Копринената й пола прошумоля, когато се настани до него в края на дългата коктейлна маса, отрупана с деликатеси и лакомства. Сега, който и да дойдеше да си вземе от трюфелите или от хайвера, щеше да ги види заедно. Когато обърна за секунда глава, тя зърна отраженията им в едно от огромните огледала на стената и остана доволна. Това, което видя, й хареса.
— Баща ми каза, че се интересувате от малкото парче камениста земя, което притежава в Хайанис Порт. — Катлийн премига кокетно с дългите си мигли. — Надявам се не сте дошли тази вечер, за да обсъждате сделки?
Дениъл взе две чаши от подноса, който минаващия покрай тях сервитьор му предложи. Би предпочел скоч в обикновена чаша пред шампанско в кристална, но един мъж, който не се приспособява във всякакви ситуации, губи.
Докато пиеше, разглеждаше лицето на Катлийн. Знаеше, че Максуел Донахю едва ли обсъжда сделките с дъщеря си, така, както не обсъждаше и модата, ала нямаше намерение да я разобличава в лъжа. По-скоро щеше да й даде възможност да се разприказва, за да извлече информация. Повече информация винаги бе полезна. Междувременно реши, че тази черта не бе много подходяща за бъдещата му съпруга. Нали щеше да бъде заета с бебета, нямаше да има време да обсъжда сделки.
— Бизнесът винаги е бил на второ място, след хубавите жени. Били ли сте на скалите?
— Разбира се. — Тя поклати глава така, че диамантите на обиците й проблеснаха като звезди. — Но предпочитам града. Ще дойдете ли на партито, което организират Дитмайърови следващата седмица?
— Ако съм тук.
— Толкова много пътувате! — Катлийн се усмихна, преди да отпие. Сигурно щеше да се чувства много удобно със съпруг, който непрекъснато пътува. Щеше да има достатъчно свободно време за себе си. — Предполагам, че е вълнуващо.
— Това ми е работата — отвърна Дениъл. Сетне добави: — Ала вие самата току-що се завръщате от Париж.
Поласкана, че бе забелязал отсъствието й, тя цялата засия.
— Три седмици минаха като миг и не ми стигнаха за нищо. Пазаруването отне почти цялото ми време. Не можете да си представите колко часове загубих да търся и пробвам тази рокля.
Той плъзна поглед по фигурата й, както очакваше Катлийн.
— Мога само да кажа, че си е струвало.
— О, благодаря. — Докато тя позираше до него, мисълта му заработи на бързи обороти. Знаеше че жените предпочитат да говорят за мода, дрехи и прически, но предпочиташе по-стимулиращи теми за разговор. Усетила че събеседникът й губи интерес, Катлийн докосна ръката му.
— Били ли сте в Париж, господин Макгрегър?
Беше ходил в Париж по време на войната и бе видял какво бе направила тя с красотата. Хубавата блондинка до него едва ли щеше да разбере и почувства това. Напрегнат и неудовлетворен от себе си, Дениъл отпи от сухото искрящо вино.
— Преди няколко години.
Огледа се сред блясъка на скъпоценностите и звъна на кристалите. Във въздуха витаеше нещо, което би могло да бъде определено само като богатство. За пет години бе успял да свикне с него, ала все още не бе забравил миризмата на въглищния прах. И нямаше намерение някога да я забрави.
— Предпочитам Америка пред Европа. Баща ви знае как да организира партита.
— Радвам се, че ви харесва. Как намирате музиката?
О, да знаеше само тази префърцунена американка как му липсваха гайдите! Дванадесетчленният оркестър с бели вратовръзки бе доста напудрен за неговия вкус, но Дениъл се усмихна.
— Много стилна.
— Мислех, че не ви харесва. — Тя му хвърли бавен, подканящ поглед изпод мигли. — Защото не танцувате.
С внимателен жест той взе чашата от ръцете й и я остави заедно със своята на масата.
— О, напротив, танцувам, госпожице Донахю — и я поведе към дансинга.
— Катлийн Донахю продължава да бъде нахална като конска муха. — Майра Лорнбридж отхапа от сандвича с пастет и презрително намръщи нос.
— Скрий острите нокти, Майра! — Гласът на момичето бе нисък и нежен по природа, а не изкуствено.