— След половин час сме при теб.
— Срам и позор! Човек трябва да заумира, че да дойдат децата му да го видят! — Подпрян с възглавници, Дениъл клатеше глава и драматично хапеше устни.
— Хайде, хайде! Няколко счупени ребра! — изкоментира Серина и го ощипа по крака. Не бе спала цяла нощ от притеснения.
— Ха! Кажи го на доктора, който е напъхал тази тръба в гърдите ми! И дори не си довела внук ми! — Той я изгледа строго, сетне се обърна към Кейн. — Нито пък ти внучката ми. Ще отидат в казармата или в колеж, преди да ги видя отново. Дори няма да знаят кой съм!
— Успокой се, показваме снимката ти на Лора всяка седмица — успокои го Кейн, като продължаваше да държи ръката на жена си, чудейки се дали щеше да издържи през последните двадесет и четири часа без нейното внимателно и нежно присъствие. — Нали, скъпа?
— Всяка събота — потвърди Даяна.
Дениъл се обърна с гримаса към Грант и Джени.
— Предполагам, че сестра ти има извинение, за да не е тук — рече той на Грант. — Сигурно затова и Алън го няма, макар че ми е първородният. Но ще им простя, нали след няколко седмици ще ми подарят още един внук.
— Със сигурност имат извинение — промърмори Грант, докато Кейн се подсмихваше, гледайки ноктите си.
— Ти изглеждаш добре, момиче — каза Дениъл на Джени. — Всяка жена се разхубавява, докато е бременна.
— И се разширява — отвърна Джени, с ръка на корема. — След някой и друг месец няма да мога да стигам статива.
— По-добре се научи да рисуваш седнала — нареди Дениъл. — Бременната жена не бива по цял ден да стои на крака.
— А ти гледай да си на крака преди пролетта — рече му Грант и прегърна жена си. — Тогава ще трябва да дойдеш до Мейн, за да кръстиш бебето.
— Кръстник, значи — повтори Дениъл. — Не е лесно на един Макгрегър да стане кръстник на децата на Кембъл. — Като подмина усмивката на Грант, той отново се обърна към Джени. — Но за вас ще го направя. Ти достатъчно ли си почиваш?
Ана хвана ръката му, за да премери пулса.
— Той е забравил, че когато бях бременна с Алън, последните три месеца работих в болницата. И никога не съм се чувствала по-добре.
— И аз се чувствах чудесно по време на първата ми бременност — намеси се и Серина. — Сигурно затова съм решила да опитам отново.
Трябваше му само секунда, за да осъзнае чутото.
— Отново ли?
Серина се повдигна на пръсти, за да целуне Джъстин, преди да се усмихне на баща си.
— Ами да. След седем месеца.
— О, значи имаме повод…
— А не, никакъв скоч, Дениъл — намеси се Ана. — Не и докато си в реанимация.
Той се намръщи, започна да мърмори, накрая разтвори широко ръце.
— Я, ела тук, момиченце!
Серина се наведе към него и се притисна в прегръдката му.
— И да не си посмял повече да ни плашиш така! — прошепна на ухото на баща си тя.
— Добре, де, стига си гълчала! — прошепна й той в отговор и я погали по косата. — Лоша като майка си. Да се грижиш за нея — обърна се към Джъстин. — Не искам следващият ми внук да се роди пред монетния автомат.
— Хайде на бас, че ще бъде момиче!
— Ще загубиш. — Дениъл се обърна към Даяна. — Трябва да го възпираш.
— Не бъди алчен — рече снаха му и хвана ръката му.
— Един мъж трябва да бъде алчен, когато стане на определена възраст, нали Ана?
— А една жена трябва да взема самостоятелни решения на всяка възраст.
— Ха-ха! — Изключително доволен, Дениъл огледа победоносно стаята. — Никога ли не съм ви казвал, че майка ви се бори за равноправие на жените или как там й викат — еманципация, още преди да бе станало на мода? Да живее човек с нея, не бе нищо друго освен експеримент. И престани да мериш пулса ми! Няма по-добро лекарство от децата, не го ли знаеш?
— Тогава ще трябва да ти дадем още едно — отвърна Ана и кимна на сестрата, която стоеше пред вратата. Бяха нарушили куп разпоредби и болнични правила. Какво от това, че щяха да нарушат още едно.
Почувства как Дениъл стиска пръстите й, докато Алън вкарваше Шелби върху стола-количка в стаята.
— Какво е това? — попита той и направи опит да се изправи, но Ана не му позволи.
— Това е Дениъл Кембъл Макгрегър — тържествено рече Шелби, откривайки личицето на малкото вързопче, което държеше в ръце. — Той е на осем часа и двадесет минути и иска да види дядо си.
Алън взе сина си и го сложи в ръцете на баща си. Цялата нощ се бе молил да може да го направи.
— Това се казва изненада — промърмори Дениъл, без да се опитва дори да спре сълзите, които се стичаха от очите му. — Внук, Ана! Виж, има моя нос. И ми се усмихва! — Когато Ана се наведе, той се разсмя. — Само не ми казвай, че дрънкам празни приказки. Мога да разпозная усмивката, когато я видя. — После се обърна към сина си. — Добра работа, Алън! Майсторска!