Всъщност Мал не се канеше да пита нещо толкова очевидно, а това, което се питаше целият останал свят: дали прелестната двайсет и три годишна жена и този неприятен мъж над осемдесет имат сексуален живот? Ако да, какво представлява? И ако той не беше милионер, дали тя въобще би си помислила за секс с него, да не говорим да изживее остатъка от дните му с него?
Мал смяташе да интервюира милионера отделно, докато я развежда из огромния си имот в провинцията и къщата като палат в Лондон. Щеше да го попита за частния му самолет, за апартаментите, запазени за него из всички луксозни хотели по света, за яхтата в Монте Карло и за швейцарското убежище, където той живееше през по-голямата част от годината.
Щеше да го разпитва за постиженията му и той щеше да й разкаже, защото беше един безмилостен стар мъж, който се интересуваше истински само от себе си и от никой друг. После тя щеше да го попита, много внимателно, за неговата първа съпруга. Момичето от бедното лондонско предградие, което работело до него през онези начални години, когато те държали кафене за работници в Ийст Енд, преди да създадат империята от ресторанти и хотели.
„Какво стана с онази млада жена?“ щеше да попита тя, въпреки че вече знаеше. След лъжите му и измислиците за прикритие, тя смяташе да го изправи пред фактите. Когато империята и богатството му се разраснали, той сметнал, че съпругата му не е подходяща за един крал в бизнеса. След като я изоставил след жестокия развод, тя затънала в мизерия. Щеше да го попита за нещастния случай в имението му, когато бившата му съпруга отишла да проси от бизнес монарха финансова помощ, няколко трохи от препълнената му паница. За същия този нещастен случай, който я оставил с мозъчно увреждане в една държавна болница повече от трийсет години. Сама, без нито един посетител, нито някакво удоволствие, което да облекчи страданието й.
„Що се отнася до този нещастен случай, щеше да каже Малъри Малоун с усмивка, изглежда, е имало двама свидетели при падането на съпругата ви по онези великолепни дъбови стълби. Как е станало така, че те не отишли да кажат какво са видели?“
Тя си представяше как щеше да се зачерви лицето му, докато арогантно й обяснява. Тя щеше да се усмихне и да каже: „Е, сега те са тук. Готови да разкажат как сте им платили добри пари да не казват, че са видели как вие сте я бутнали по стълбите. Сега вече са променили решението си.“
И тогава щеше да се види какво има да каже малката госпожица Сметкаджийка за това, колко мил е нейният милионер, помисли си Мал мрачно. Колко е енергичен, очарователен и щедър. И колко обичлив.
Всъщност те бяха точно един за друг. Той беше купил актрисата от пазара, за да подобри образа си пред обществото. А тя беше продала младостта си и несъмнената си хубост за временна слава и за властта, която получаваше като съпруга на богат мъж… а също и за милионите, които се надяваше да измъкне при един развод след някоя и друга година. Освен ако той не умреше — толкова удобно за нея — и не й оставеше всичко. Но Мал се съмняваше, че той би го направил.
Тя се загледа през прозореца на лимузината към натовареното движение около нея и се замисли за изнасилването и убийството на Самър Янг. Студентката беше на почти същата възраст като актрисата. И тя можеше да има целия си живот пред себе си. Но някакво копеле го беше прекъснал.
Името беше много мило — Самър Янг. Мал се зачуди каква ли е била, какви са били амбициите й, семейството и приятелите й. Може би е била самотница, посветена на учението си, решена да си пробие път в живота. Тя потрепери от ужаса на това, което се беше случило с момичето.
Мал вдигна слушалката и набра номера на кабинета си.
— Бет Харди слуша.
Помощничката й отговори още на първото иззвъняване.
— Бет аз съм. На път съм към летище „Кенеди“. Видя ли статията за изнасилването и убийството на студентката от Бостънския университет?
— Разбира се. Нали знаеш, че и аз съм учила там. Боже мой, Мал, в какво се превръща светът! Само да беше поискала да я придружат! Но аз го знам този паркинг… Само на пет минути е от библиотеката. Вероятно е решила, че не си струва, защото няма никаква опасност. Горкото дете.
— Полицията свързва случая с други два подобни през последните осемнайсет месеца. Виж някой да ми изрови фактите, ако обичаш, Бет. Да видим какво можем да открием.
— Това означава ли, че ще правим предаване по случая?
Мал се загледа мрачно пред себе си. Вече се виждаха очертанията на летището.
— Може би. Засега само мисля по това. Нека видим дали под повърхността има някаква история, която полицията крие. Сериен убиец на свобода? Или нещо такова. — Тя се намръщи, защото телефонът започна да пращи и пука. — Трябва да вървя, Бет. Ще ти се обадя от Лондон.