В гърлото й беше заседнала буца. Дългата и копринена пола прошумоля, когато се приближи до него.
— Очите му ме шокираха… някога познавах човек, с очи като тези.
Тя помнеше най-вече очите му, въпреки че бяха скрити зад дебели очила. Лещите ги увеличаваха. Бяха тъмни, хипнотизиращи, проникващи направо в душата й.
— Същият мъж ли е?
Тя поклати глава.
— Мъжът, когото познавах, носеше очила… Той… той ме изплаши. Това беше всичко.
— Изплашил те е толкова, че не можеш да покажеш портрета в предаването си. Убиецът със същите очи.
— Беше глупаво, знам, но това е истината.
Виждаше се, че е разстроена.
— Не искаш ли да ми разкажеш?
— Наистина няма нищо за казване. — Тя се пресегна и докосна леко лицето му. — Съжалявам, Хари. За Сузи. Съжалявам и за онова, което казах. — Тя си пое дълбоко дъх. Беше взела решение. — Длъжна съм да покажа портрета в предаването. Сега разбираш.
Той все още не разбираше какво в мъжа я тревожи толкова, но предположи, че тя никога няма да му каже. Тайната и беше прекалено лична, за да я сподели с някого.
— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?
— Да. Ще започнем да работим по това утре. Ще правим записа в четвъртък. Не ни остава много време.
— Всичко, което искам, са пет минути.
Тя поклати глава.
— Ще отложа предаването, определено за тази седмица. Ще направя цяло предаване по случая.
— О, Мал…
Той поклати глава тъжно.
— Знам, знам. Защо не казах всичко това още в началото и не спестих цялата агония? — Тя го изгледа трогателно. — Така и не се научих, нали, Хари?
— Ще се научиш — промълви той и я привлече в прегръдките си, като я притискаше така, сякаш никога повече няма да я пусне.
Глава 35
На следващата сутрин Мал се събуди преди Хари. Беше много рано, едва пет часът, и навън все още беше тъмно. Той лежеше по гръб — едната му ръка беше отметната, другата обгръщаше Мал. Под леката светлина, идваща от прозореца, тя проследи очертанията на слабото му, мускулесто тяло и на лицето му. Устата му беше леко отворена. Дишаше спокойно, а плътно затворените очи му придаваха момчешки вид.
Тя се притисна до него и прокара пръсти по гърдите и по стегнатия му корем. Той потрепна, но тя не отмести ръка. Тя го целуна леко, после все по-страстно, когато той обви ръце около нея.
След малко тя повдигна глава. Очите му все още бяха затворени. Тя се изплъзна от прегръдката му и го зацелува, все по-надолу. Пръстите му бяха преплетени в косата й.
— Чакай, Мал, чакай, моля те…
Той се отдръпна от нея, преди да е станало твърде късно, после се надигна и я притегли до себе си. Притисна лицето й между двете си ръце и я погледна в очите.
— Имам нужда да те любя — прошепна й.
Взе я в скута си и зацелува гърдите й, докато тя потръпна от удоволствие, после я стисна в прегръдките си, сякаш никога нямаше да я пусне, и я люби бавно и прекрасно.
След това тя усещаше как сърцето му тупти до нейното и потта изсъхва по разгорещените им тела. Още чувстваше миризмата му, вкуса му. Струваше й се, че телата им са се слели и сега се носят из сребристото пространство, отредено само за тях.
Хари плъзна ръка по гърба й, като се спираше на всяка издатина по гръбнака й, наслаждаваше се на финото й тяло, на апетитните й извивки, на сладкото й ухание.
— Кажи ми, Малоун, в Рая ли сме? — прошепна той и целуна ухото й.
Тя обви ръка около врата му. Искаше й се никога да не го пуска.
— Никога не съм била по-близо до него, детективе — промърмори щастливо.
Въздухът все още изглеждаше изпълнен с електрическо напрежение. Утринната светлина се процеждаше през бледите копринени завеси. Хари прошепна учудено:
— Светът да не се е превърнал в сребро, докато сме спали?
Тя отвори очи, огледа се и се усмихна.
— А аз си мислех, че само ти изглеждаш така — промърмори тя и отново сложи глава на рамото му. — Осъзнаваш ли, че сме спали заедно? — добави. — Както трябва. В истинско легло, а не върху възглавници на пода.
— Да, за леглото е така, но като че ли не спахме много. Той се обърна по гръб и тя се намести в прегръдката му.
Тя цялата беше коприна, кадифе и парфюм, истинска жена. Той погледна часовника си. Зелените цифри му подсказваха, че трябва да се размърда, ако иска да хване ранния полет. Погледна я.
— Знам, знам — въздъхна тя. — Трябва да тръгваш. — Претърколи се настрани и спусна дългите си крака от леглото. — Не съм забравила кифлите.
— Откъде знаеше, че ще остана?
— Наречи го интуиция.
Тя стана от леглото и протегна ръце над главата си с плавни, котешки движения, които отново събудиха желанието му.