Той я наблюдаваше как върви гола към гардероба, грациозна като танцьорка… Тя се обърна да го погледне и удари пръста на крака си в един стол. Стисна крака си, развика се и заподскача, а той се разсмя.
— Не знам ти как смяташ, Мал, но може би просто си предразположена към злополуки.
Той стана от леглото и отиде до нея, целуна я по главата, разроши косата й и продължи към банята. Тя го изгледа сърдито.
— Коравосърдечно копеле — кресна след него и се разсмя. Чу, че водата започна да тече от душа, облече чифт бели къси панталони и сива фланелка и отиде в кухнята.
Снощната вечеря беше все още на масата, с изключение на хляба, маслото и виното, които им даваха енергия през нощта.
Тя сложи кафето, наряза кифлите и мушна филийките да се пекат. Извади топено сирене и ягодов конфитюр и ги сложи на масичка, заедно с чашите на розови цветенца, нискомаслено мляко и захарницата с нерафинирана захар.
Ослуша се. Водата беше спряна. Прокара ръка през косата си и зачака усмихната. Той се появи на вратата напълно облечен.
Погледна първо нея, после изгорелите свещи и останките на масата и най-накрая препечените филийки, които го очакваха на масичката.
— Ти си жена, която може да прави чудеса — разсмя се той. — Отивам да си взема душ и, ето, закуската е поднесена.
— Не свиквай с това, детективе. Просто тази сутрин съм в настроение да се държа добре. — Тя му се усмихна. — Около нас винаги има много храна, но дали си забелязал, че никога не успяваме да я изядем?
— Забелязах. И сега умирам от глад.
— Има много студени макарони. И салата.
— Съжалявам, Мал. Вечерята беше чудесна. Най-хубавата, която си спомням от дълго време насам. Просто другите неща се оказаха по-важни.
— Не съм забравила — промълви тя тихо. Взе филийка и я намаза с топено сирене.
— Ягодов конфитюр?
Очите му се разшириха.
— Ягодов конфитюр?!
Тя го погледна притеснено.
— Защо не? Какво ядеш обикновено?
— Ами салам… или риба.
— В конфитюра няма мазнини — каза тя твърдо и му го подаде.
— Добре, госпожо Малоун.
Той отхапа и направи въодушевена физиономия. Тя се разсмя.
— Страхувам се, че трябва да се наям и да изчезна. — Той изгълта кафето си — черно, както го обичаше, и Мал не беше забравила.
Тя се облегна на стената със скръстени ръце.
— Ще имам нужда от всичко, което можеш да ми дадеш по случая — изрече тя, внезапно станала сериозна.
— Веднага щом се върна в Бостън — обеща той.
— Подробностите за всяко убийство, но не само това. Подробности и за самите жени. Кои и какви са били. И семействата им. Искам да се спра на тях, да накарам зрителите, които гледат телевизия след вечеря в хубавите си, уютни домове, със собствените си дъщери в безопасност при тях, да осъзнаят, че това можеше да бъде и тяхното дете. Че техният живот можеше да бъде рязко променен.
Тя се заразхожда, потънала в планове за предаването. Виждаше се, че е наистина заинтересувана и той й беше благодарен за това.
Хари изпи кафето и грабна якето си.
— Съжалявам, Мал, но трябва да тръгвам.
Мисълта й се върна отново към Хари и тя въздъхна:
— Добре…
— Не е добре, но трябва да го направя. — Той облече якето си, хвана я за ръка и нежно я придърпа до себе си. Докосна лицето й с усмивка. — Някой някога казвал ли ти е, че си възхитителна? — попита той.
Тя кимна.
— Някой току-що го направи.
— Дори и когато си лоша — добави той жилото през смях. После я целуна по устните и си тръгна.
Тя чу прещракването на пристигналия асансьор, видя как вратите се отвориха, после се затвориха и го отделиха от нея. Мал докосна устните си. Все още усещаше целувката му. Той щеше да се върне, беше сигурна в това.
За бостънския сериен убиец се говореше много. След четвъртото убийство националните медии отразиха широко случая. Видеозаписът на шефа на полицията и кмета беше по казан по всички телевизионни мрежи, заедно с погребението на сестра Сузи Уокър. Жълтата преса описа с подробности раните й и показа куп фалшиви снимки на местопрестъплението.
— След бостънския удушвач, който предизвика страх и смут сред жените в този град, сега за пръв път се случва нещо подобно. А в града има много учебни заведения. Процентът на младите жени сред населението е висок, а повечето от тях отново живеят в ужас — казваха в новините.
До вторник сутринта, когато трябваше да заснемат предаването, Мал имаше всичката необходима й информация. Отделът за разследвания работеше и след работно време, бостънската полиция й оказваше пълно съдействие, а кметът на града й се обади лично, за да й благодари.
— Не бързайте да ми благодарите, господине — отговори тя кратко. — Почакайте да видите предаването. И ако тогава решите да изразите благодарност, тя трябва да бъде към детектив Хари Джордан, защото, ако не беше неговата настойчивост, аз никога нямаше да се заема с този случай.