Тя се стараеше да не мисли за собствените си страхове и колебания, докато се подготвяше за записа. Беше взела решение и напълно се бе отдала на работата си.
Докато Хелън й слагаше грима преди предаването, тя седеше потънала в мислите си. После отново прегледа бележките си, докато издухваха косата й.
Когато излезе пред камерата, всичко беше готово. Забеляза Хари, но сега не мислеше за него. Цялата й енергия, цялата сила на личността й беше съсредоточена в онова, което щеше да каже на очакващите я американски семейства.
Тя зае мястото си на малкото твърдо диванче и сложи бележките си на ниската масичка пред него, точно до вазата със светлорозови рози. Тази вечер беше облечена в черно — нещо необичайно за нея. Черна рокля с дълъг ръкав и остро деколте, черни чорапогащи и черни обувки. Не носеше бижута, освен малките перлени обици. Изглеждаше като жена в траур.
— Готова ли си, Мал? — извика режисьорът.
Тя кимна и той даде знак да започнат снимките. Преди това бяха репетирали, но тогава тя не показваше чувствата си. Сега всичко кипеше в нея, прозираше в погледа й, звучеше в мекия и, плътен глас, усещаше се напрежението в тялото й.
— Тази вечер ще тъгувате с мен и с четири семейства, изгубили децата си. Знам, че и сред вас, които ни гледате сега, също има хора, преживели тази ужасна загуба. Разбирате какво означава това и как се чувства човек. Има и такива, които ни гледат, а младите им дъщери спят в безопасност в леглата си. Или пишат домашните си, а може би искат да стоят до късно и настояват да знаят защо пък трябва да си лягат. Вие, бащи, си спомнете, когато за пръв път хванахте в ръцете си мъничкото бебе, вашата дъщеричка. Как се чувствахте в този миг. Сигурна съм, че сте си обещали да я обичате, да й помагате. Да я защитавате. Както са направили бащите на Сузи Уокър, Самър Янг, Рейчъл Клайнфелд и Мери Джейн Латимър. Нека погледнем тези семейства. Да започнем със Сузи.
Показаха видеозапис от първия рожден ден на Сузи Уокър. Тригодишната й сестра Тери духва свещичката вместо нея. Малката Сузи я поглежда учудено, устните й затреперват и тя се разплаква. „Сигурно иска сама да духне свещичката си“, чува се гласът на госпожа Уокър.
Последваха снимки на Сузи като едва прохождащо дете, после в зоопарка, ръка за ръка с баща си. Сузи с паднали предни зъби. Сузи като наперено червенокосо девойче, хубава и самоуверена в синя рокля, стиснала ръката на партньора си на бала. Сузи заспала на дивана, а до нея разтворен учебник.
— Искам да благодаря на господин и госпожа Уокър за това, че така щедро споделиха с нас спомените за прелестната си дъщеря — включи се Мал меко. — А също и за това, че се съгласиха да ви покажем и следващите снимки.
Показаха къщата на Сузи отвън, оградена с жълта лента, показваща, че там е извършено престъпление; полицаите, които пазеха вратата и полицейската кола; носилката с тялото й, поставено в черна торба, избутвана забързано към линейката. И най-накрая погребението с разстроените родители, тъгуващите брат и сестра.
— Най-обикновено американско семейство. Съвсем нормално, също като вашето и не много по-различно, от което и да е семейство, в който и да е щат, в който и да е град. Но господин и госпожа Уокър вече нямат дъщеря. А вие, господин и госпожо Америка, имате. Те повече няма да видят как по-малката им дъщеря напредва като медицинска сестра… а тя е била добра сестра, посветена на професията си загрижена за пациентите. Те няма да видят как по-малката им дъщеря се омъжва, няма да видят децата й — техните внуци. Радостта е изчезнала от живота им и сега той е опустошен. А причината за това е този мъж. Дами и господа, родители вижте го добре.
Портретът по описание изпълни екрана и за няколко секунди се възцари тишина. После Мал каза:
— Този мъж… този убиец… е видян от трима очевидци. Описанията им съвпадат. Бял мъж, вероятно в началото на петдесетте, набит. Гъста къса, за която полицията вече знае, че е посивяла, но е боядисана в черно. И тъмни, втренчени очи. Кара тъмна кола, нещо като джип или пикап.
Гласът на Мал не трепваше, докато говореше за убиеца. Гледаше право в камерата, мислеше само за жертвите и мъжа, който трябва да бъде заловен.
— Аз ви питам. Семейство Уокър ви пита. Моля ви, ако смятате, че познавате този мъж, ако предполагате, че сте го виждали, свържете се с бостънската полиция на този специален номер. Обаждането ви ще бъде безплатно, линиите са отворени.