Камерата показа лицето й в едър план.
— А сега искам да ви представя Джема и Гарет Янг.
Камерата се премести и показа Джема и Гарет Янг, седнали до Мал. Бяха се хванали за ръце, пребледнели, посърнали. Мал им благодари, че са се съгласили да участват в предаването. Каза им, че разбира колко трудно им е било, и че се възхищава на смелостта им. А след това ги попита за дъщеря им.
В сянката, зад камерата, Хари се чудеше как ли е накарала родителите да се появят в предаването. Докато я наблюдаваше, той осъзна, че тя лично се е обърнала към тях, помолила е за помощта им, казала им е, че има желание да направи всичко възможно чрез предаването си да заловят мъжа, който е убил дъщеря им.
Той се възхити от умението й да ги преведе през спомените им.
— Беше ни единствено дете, родено в лятото на нашите дни — казаха те с усмивка. — Дете, което очаквахме да ни радва, когато навлезем в зимата на нашия живот.
Мал се пресегна и докосна хванатите им ръце. В очите й блестяха непроляти сълзи, когато им благодари.
После лицето на убиеца се появи на екрана, докато Мал разказваше с тих, развълнуван глас какво беше направил той със Самър Янг. И какви бяха последните думи на Самър към детектив Хари Джордан.
Мъжът седеше пред телевизора и пиеше водка, а очите му не се отместваха от Малъри Малоун. Той стисна здраво изящната кристална чаша, когато тя заразказва историята на Рейчъл Клайнфелд. В студиото разговаряха с близначката на Рейчъл.
И после отново показаха неговия портрет. И тя отново говори за него. И разказа на всички онова, което беше правил той.
После се появи Мери Джейн Латимър, най-сладката от всичките. Тя лудуваше сред спокойните води на някакъв плаж, после духна свещичките на рождения си ден. Родителите й не бяха успели да дойдат и да говорят за дъщеря си, но там бяха бабата и дядото — мили, спокойни хора, които говориха с достойнство какво богатство е била тя за тях, колко радост им е носила.
— Но пък човек винаги мисли така за своите деца, нали? — завърши бабата с копнеж.
— Не! — изкрещя мъжът внезапно. — Не, не мисли, дърта кучко! — И плисна водката към лицето й.
Но на екрана отново се беше появило лицето му и водката се стичаше по неговата коса и неговите очи. Той стисна чашата по-силно и дори не забеляза, когато тя изпука и се счупи.
Подробностите за убиеца бяха повторени отново заедно с телефонния номер на полицията. Мал каза:
— Моля ви, ако мислите, че познавате този мъж, ако имате каквато и да е информация, не се колебайте, звънете на този телефон. Или просто се обадете на местното ви полицейско управление и говорете с тях.
Тя благодари на семействата за съдействието им и каза, че онова, което ги е накарало да оставят настрана личната си мъка и да разкрият душата си пред цяла Америка, е било тяхното желание, необходимостта убиецът да бъде заловен, за да не може да убива отново.
— Когато дойде време — продължи Мал, — те искат дъщерите им да се помнят като живи хора, а не просто като жертви. Защото фактът, че са жертви, ги свързва с техния убиец. Той е направил от тях жертви. А всички те са били прекрасни млади жени в разцвета на живота си. И нека никой от нас не го забравя, когато дойде време този ужасен мъж да бъде осъден. Помнете, те не са жертви… те са нашите деца.
Мал отправи поглед към очите на зрителите си. Погледът й беше изпълнен с чувства, когато тя, дълбоко развълнувана, завърши тихо:
— Родители, пазете децата си. Млади жени, моля ви, пазете се, внимавайте. Няма да бъдете в безопасност, докато този мъж не попадне зад решетките.
После лицето й беше заменено със здраво стиснатите ръце на Джема и Гарет Янг. След това и те изчезнаха и се появиха надписите с участниците в предаването.
— Лъжлива кучка — изрева мъжът и скочи на крака. — Мръсно, лъжливо нищожество! Аз решавам кой ще живее и кой ще умре, не ти!
Той стоеше, разтреперан от ярост, а лицето му беше почервеняло. Краката му попаднаха върху счупените стъкла, когато той пристъпи напред. Погледна надолу и видя кръв по килима. Шокиран отстъпи назад. Вторачи се в кървящата си ръка, после в останките от чашата. Дори не беше осъзнал какво е направил. Запрепъва се назад с панически вик. По неговия килим имаше кръв, неговата кръв…
Хукна към кухнята, пусна водата и пъхна кървящата си ръка под студената вода. После я огледа разтреперан. Отиде до едно чекмедже, взе пинсети и извади малките парченца стъкло. След това отново огледа раната. Не беше дълбока, нямаше нужда от шевове. Уви малко бинт около нея: Не се тревожеше от инфекция. Знаеше, че водката ще подейства антисептично.
Той взе препарата за почистване на петна, коленичи на пода и започна да търка изцапаното. Но колкото повече търкаше, толкова по-лошо ставаше. Победен, той скочи на крака. Не можеше да го преживее, просто нямаше начин. Ако не успееше да почисти петното, щеше да смени целия килим. Изправи се, като се олюляваше леко, и погледна телевизионния екран. Бяха започнали новините и той отново видя собствените си очи. Отново говореха за него, за това, което беше направил. Отново.