Тя, изглежда, се изненада и той добави:
— В пресата се вдигна голям шум… и това не е останало незабелязано от убиеца. Винаги има вероятност и той да се обади. Може да се наслаждава на славата си като медийна звезда, може да започне да се перчи. Всъщност той може да попадне направо в клопката, която ти така хитро постави, Мал. Ако го направи, можем да проследим обаждането за минути.
— И после ще го заловите.
— Ако късметът е с нас. Засега това е само вероятност, но е по-добро от нищо. — Той въздъхна и я пусна. Тя изрече примирено:
— Знам, полетът…
— Страхувам се, че е така. — Той облече елегантното си сако от предната вечер. — Чудя се какво ли са правели влюбените, преди да измислят самолетите.
— Стояли са си вкъщи и са се омъжвали за момчето от съседната къща. — Той я целуна.
— Само си помисли колко любовни истории са провалени. Точно сега страшно ми се иска да живеех в съседната къща.
— Но не живееш.
Той поклати глава.
— За съжаление е така. Обаче ще се върна веднага, щом мога. Все пак през цялата седмица ще бъда зает.
— Тогава аз ще дойда — реши тя бързо, неспособна да понесе мисълта, че няма да го види.
Той се поколеба.
— Може да нямам възможност да прекарам много време с теб.
Тя обви ръце около врата му… не й се искаше да го пуска.
— Не ме интересува. Просто ще бъда там и ще те чакам, когато успееш да дойдеш. Мога да се грижа за Скуийз, да го извеждам на разходка, да приготвям вечерята.
— Ами ако не мога да се прибера за вечеря?
— Тогава аз и Скуийз ще вечеряме заедно, а твоята вечеря ще бъде претоплена в микровълновата фурна, когато решиш, че домът ти е там, където е сърцето ти.
Той се разсмя.
— Решено.
Извади ключа от джоба си и й го подаде.
— Ами Скуийз?
— Не се тревожи. Той напада само непознати или хора, които не харесва.
Целуна я, преди да тръгне, и когато най-после отдръпна неохотно устни от нейните, за нея беше по-трудно откогато и да било да го пусне.
— Мм — промърмори тон, — люляк…
— Този път позна, детективе.
Той тръгна по коридора и вдигна ръка за сбогом.
— Обади ми се или остави съобщение с кой полет ще дойдеш. Ще намеря начин да те посрещна — обеща на раздяла.
Глава 37
Мал отиде в кабинета си и прослуша обажданията. Бяха предимно от колеги и приятели, които я поздравяваха за страхотното предаване. След две от позвъняванията бяха затворили, без да се обадят, което я учуди, но тя реши, че е твърде рано сутринта, и вероятно са се притеснили да не я събудят.
Сложи в една чанта няколко неща, заедно с две книги, които смяташе да чете, както и бележките за следващите две предавания. После облече джинси, бяла ленена риза и удобно вълнено сако, обу идеално лъснати обувки. Сложи перлени обици на ушите си и мъжки часовник „Ролекс“ на китката си.
Взе чантата и тъкмо се оглеждаше за последно, когато телефонът иззвъня отново. Помисли си, че Хари звъни от летището, и веднага вдигна телефона.
Седна на леглото, като притискаше слушалката до ухото си.
— Ало — откликна с усмивка.
Зачака той да каже „Вече ми липсваш“, но не се чу никакъв звук.
— Ало — извика тя отново, този път по-силно.
Нищо. Отдръпна объркано слушалката от ухото си. Все някой трябваше да има от другата страна… защо не отговаряха? Или пък ставаше някаква грешка по линията. Затвори телефона и слезе с асансьора. Долу я чакаше колата, която трябваше да я отведе до студиото. Портиерът я спря.
— Искам да ви кажа, госпожице Малоун, никога не съм бил толкова развълнуван от нещо по телевизията. — В очите му се появиха сълзи. — Горките семейства, направо не е честно. Надявам се, че онова, което направихте снощи, ще помогне да го хванат. Имам две дъщери, а вече и внучки, така че ми е ясно какво им е на онези родители. Наистина им съчувствам, госпожице Малоун.
Тя стисна ръката му:
— Просто направих онова, което можах, за да му обърнат всички внимание, Владимир. Сега трябва да се надяваме да се случи най-доброто.
През целия ден се срещаше с хора, които й показваха все същото отношение — шофьора й, жената в химическото чистене, момичето в магазина за домашни любимци, където тя спря, за да купи играчка за Скуийз, момчето от сергията за плодове и зеленчуци, откъдето купи продукти за събота и неделя.
Когато най-после стигна до офиса си, там цареше хаос.
— Тук е оживено като в кошер — посрещна я вместо с поздрав Бет Харди. — Добре ли си? — попита тя притеснено. — Изглеждаше адски зле, когато си тръгна снощи. Сякаш го преживя отново, заедно с тях. Беше толкова истинско, сякаш говореше за собствената си дъщеря. Поне така изглеждаше.