— Също като трите мечки — каза тя с усмивка. — Ако включим и Скуийз.
Глава 39
Когато в шест часа на следващата сутрин се качиха в „Ягуара“ и тръгнаха към фермата „Волвото“ все още беше там. Хари реши, че сигурно е на някой съсед. Светът наистина беше малък.
Когато поеха на север по магистралата, той забеляза, че ги следва тъмно „Волво“. Независимо с каква скорост караше, „Волвото“ си беше там, в задното огледало.
Хари се намръщи, но не каза нищо на Мал, която се беше наместила удобно на седалката и седеше със затворени очи. Той се замисли за мълчанията по телефона и реши, че сигурно са обикновени грешки. Серийният убиец просто не беше достатъчно умен, за да се сдобие с телефонен номер, който не е в указателя. Той залагаше на бавните, но сигурни неща. Неочакваното завръщане на Сузи Уокър го беше хвърлило в паника и го беше принудило да направи нещо необичайно за него. Той подготвяше действията си през период от време и никога не действаше импулсивно. И точно затова един ден щяха да го заловят.
Наближаваха мястото, откъдето щяха да излязат от магистралата, и Хари даде мигач. Зави и погледна какво става в задното огледало. „Волвото“ продължи напред и той си отдъхна. Каза си, че се превръща в параноик и изхвърли случката от ума си.
Мъжът в металносивото „Волво“ караше доста зад тях, за да не го забележи Хари. Предния ден по телевизионните новини беше видял, че е пристигнала Малъри Малоун. Вече знаеше всичко, което можеше да се узнае за детектив Хари Джордан. Стараеше се да опознае и да разбира враговете си, така контролираше нещата. Знаеше по коя отбивка ще поеме Хари и затова изостана достатъчно по пътя за фермата на Джордан.
Мал си помисли, че Хари е прав за лятото. Слънцето прежуряше, когато излязоха от „Ягуара“. Вече беше наистина горещо, а въздухът беше свеж и уханен, като зреещи плодове и разпукващи се розови пъпки.
Скуийз се втурна зад ъгъла на къщата, докато Хари вадеше чантите от колата. Мал стоеше до него и попиваше спокойната атмосфера. Някъде наблизо се чу кълвач.
— Имам чувството, че съм в анимационното филмче за Уди Кълвача — подвикна тя през смях.
— Е, поне не ти личи. Изглеждаш истинска и много красива. Свежият въздух ти действа добре.
— Слушай, слушай — възкликна тя. — Направи ми истински комплимент, без да добавиш някоя малка, неприятна уговорка.
— Мислех, че ти правиш неприятните уговорки.
— Ето ти пак — отвърна му тя и заизкачва стълбите към верандата.
Тя отправи поглед към небето с раздразнение. Той я последва с чантите в ръка.
— Ще те заведа за риба, за да успокоим нервите си.
— Никога не съм ходила за риба. — Не беше сигурна, че ще й допадне. — Изглежда толкова отегчително.
— Там мъжът има време да си помисли. Жената също — добави веднага. — В тези неща няма дискриминация.
Фермата на Джордан беше точно толкова прекрасна, колкото я помнеше Мал. Къщата сякаш я приютяваше в себе си, обгръщайки я със спокойствие и ведрина. Усещаше се приемствеността на живота в нея, сигурността, че каквото и да се случва, тя ще бъде винаги тук и Хари ще може да се върне в нея.
Той я наблюдаваше как прокарва ръка по гладката повърхност на една стара маса, докосва протрита възглавничка от кадифе, поглежда някаква стара снимка и се навежда да помирише цветята в един глинен съд на перваза на прозореца. Знаеше какво чувства.
— Това е душата на къщата — промълви той тихо. — Тези стари къщи сякаш запазват някакво чувство, някакво настроение, като спомени, натрупани през десетилетията.
Мал си припомни бездушието на дома, който делеше с майка си в Голдън. Знаеше, че не е необходимо да си богат, за да има домът ти душа, но трябва да има любов.
— Ще направя кафе — прекъсна мислите й рязко Хари, измъквайки я от миналото й, — а после ще отидем на дълга разходка. После ще трябва да оплевя малко, защото ще се чувствам виновен, ако не го направя. А след това ще отидем за риба.
Няколко часа по-късно седяха на брега на малкото поточе и поклащаха крака и детските си въдици в чистите му води. Облегнаха се на дънера на една върба, наблюдаваха доволно подскачането на водата по гладките камъни и се чудеха дали някоя пъстърва не се крие в неподвижните води до другия бряг.
— Улавял ли си наистина пъстърва? — попита Мал подозрително.