— Не се и съмнявай. Тогава бях на около дванайсет години — усмихна й се той.
Тя въздъхна.
— И как ще имаме пъстърва за вечеря, ако не уловим нито една?
— Лесно. През имението на чичо Джак минава река, пълна е пъстърва. Всеки път, когато намине, той носи на Мифи. Тя не смее да му каже, че мрази проклетата риба, така че хладилникът е пълен с пъстърви.
Мал кимна.
— Логично, въпреки че не точно това очаквах. — Тя се отпусна на дънера на дървото. — Все пак е приятен начин да ти мине времето.
— Казах ти, че действа добре на мисленето. — Той я погледна с ъгъла на окото си. — Искаш ли да ми разкажеш още нещо за Голдън?
— Наистина не е особено интересно.
— За мен е.
Някак по-лесно беше да му разказва, седнала на брега на този поток, в сияйния летен ден, на светлинни години от онези трудни времена, когато беше млада и неопитна, защото не беше открила, че има и друг живот. Разказа му за битката да оцелее, да създаде нещо от хаоса на лишеното от обич детство, за необходимостта да направи нещо от себе си. Разказа му и за съпруга си, колко му се е възхищавала, но че нещата не потръгнали, защото той искал тя да се откаже от работата си, а това означавало да се откаже от Малъри Малоун и отново да се превърне в нищожество.
— Не е вярно, знаеш ли — каза й той, когато тя завърши разказа си. — Ти винаги ще бъдеш Мал Малоун, човекът, който си създала от себе си, както и Мери Малъри, жертвата на случайности, които са били извън твоя контрол. Родителите ни са отговорни само за част от нас, Мал. Останалото зависи от нас. Ние сме тези, които сме, заради онова, което вършим, избора, който правим, и пътищата, които поемаме. Мифи Джордан е жената, която е, заради себе си, не заради това коя е била майка й. Същото е с мен, с теб също.
Не се чувстваше много сигурна, но се надяваше той да е прав.
Внезапно въдицата подскочи в ръката й. Тя я стисна и погледна към водата.
— Виж, виж! — извика стреснато. — Риба!
Скуийз скочи на крака. Застана възбудено на брега, после скочи в потока и ги изпръска целите. Мал падна назад и се разпищя от смях. Хари грабна въдицата, но беше прекалено късно. Рибата беше избягала.
— Радвам се, че стана така — каза тя през смях. — И без това нямаше да ти позволя да я убиеш.
Тя подскочи, когато радиотелефонът му иззвъня.
— Извинявай.
Той направи физиономия и отговори. Заслуша се, каза не и да, ще дойда веднага и довиждане. После погледна Мал.
— Не ми го казвай — изрече тя потиснато. — Трябва да тръгваш.
— Беше Росети. Получили са се няколко подозрителни обаждания от района на Бостън. Сега ги проучват. Съмнително е, но има вероятност да е бил убиецът. Трябва да вървя, Мал.
Тя се изправи на крака и изчисти тревата от полата си.
— Ще си събера нещата.
— Няма нужда. Ще се върна след няколко часа. Няма да позволя на разни шегаджии да провалят почивката ни.
— Ами ако не са шегаджии? Ако е той?
— Ако имаме този късмет, ще изпратя кола да те вземе. Но имам предчувствие, че не е нашият човек.
Той се преоблече и тя го изпрати до колата.
— Ще приготвя вечерята. За всеки случай — подвикна тя. — Обещавам, че няма да бъде пъстърва.
Хари се разсмя и й махна за сбогом. Загледа се в задното огледало, където се виждаше тя. Стоеше на верандата, а Скуийз беше до нея. Изглеждаше така, сякаш беше част от този дом.
— Има два записа, Професоре — информира Росети. Пътуваха през претоварените улици към Кеймбридж, откъдето беше дошло първото обаждане.
— Цивилните полицаи проучиха този мъж. На записа нарича себе си Бостънския убиец, но името му е Алфред Труфило. Досега се е обаждал три пъти от един и същ уличен телефон, на една пресечка от дома си. Мисля, че не е достатъчно умен, за да бъде нашият човек, но си струва да опитаме. Нарекъл се е и Алфред Рубироса… хитро, а? Сигурно се мисли за плейбой или нещо такова. Както и да е, вероятността тук е твърде малка, но някои неща, които казва за теб, накараха косата ми да настръхне. Сякаш знаеше нещо повече от нас нали разбираш какво имам предвид Хари изслуша записите, които му пусна Росети Разбра съвсем точно какво искаше да му каже.
— Този човек или е бил там — обобщи той, — или е съвпадение, изстрел в мрака. Говори за Рейчъл Клайнфелд налива тялото в лодката?
Росети кимна.
— Изслушай другия запис.
Пусна го. Този глас беше много по-културен, но в него имаше нещо мазно.
— Прилича на проповедник — отбеляза Росети. — Не знаем нищо за този човек, освен че заплашва госпожа Малоун.
Хари настръхна, когато мъжът от записа започна да описва с ясни и точни подробности какво имаше намерение да направи с Малъри Малоун. Гласът беше мек като коприна и знаеше достатъчно за анатомията, която описваше с медицински термини.