Скуийз се отпусна на пода с вой, като все още се взираше във вратата. Паниката я заля, устата й пресъхна. Хари и беше казал, че сега е на територията на убиеца, че той може да потърси отмъщение. После се сети за убитите млади жени и за семействата им и адреналинът нахлу във вените й и й даде смелост. Ако убиецът идваше при нея, той нямаше да завари лесна плячка.
— Копеле такова! — извика тя, когато несъзнателно повтори думите на Самър Янг. — Проклето копеле, няма да успееш да ме хванеш!
Тя скочи към прозорците и ги затвори, докато накрая къщата заприлича на крепост.
Все още задъхана от гняв и паника, тя се върна в кухнята, огледа се, дръпна завесите и грабна телефона, набирайки номера на Хари в управлението. Той звъня, докато най-накрая се включи секретарят. Тя тресна слушалката, пое си треперливо дъх и се зачуди какво да прави сега.
Помисли си да се обади на 911, но се отказа. Каза си да се успокои и да действа разумно. Най-вероятно беше просто някое диво животно, което се разхождаше наоколо. Направо си представяше заглавията във вестниците: „Малъри Малоун вика полиция, за да я спаси от елен“. А и беше в дома на детектив Хари Джордан. Не искаше личният й живот да се обсъжда из жълтата преса, още повече сега, когато това щеше да разруши влиянието и достойнството на току-що отминалото предаване.
Но докато отваряше бутилка червено вино и си наливаше чаша от него, ръцете й все още трепереха. Каза си да не бъде толкова глупава. После забеляза, че Скуийз седи на задните си крака и гледа кухненската врата, без да отмества поглед.
Косата й настръхна. Отпи отново от виното, като наблюдаваше кучето, което се взираше във вратата. Трябваше да се обади на полицията, но вече беше твърде късно. Беше отдалечена на километри отвсякъде.
— По дяволите, Хари, къде си, когато имам нужда от теб? — промърмори тя.
Сети се, че когато Хари я развеждаше из къщата, й беше показал калната стая. Там имаше стари ботуши и якета и стъклен шкаф с най-различни пушки, които беше й обяснил, че се използват за лов на диви патици.
Извика кучето и тръгна по коридора. Токчетата й тракаха по дървения под като изстрели. Това ужасно я издаваше. Събу сандалите си и отвори стаята.
Тя беше малко по-голяма от гардероб, с едно малко прозорче, високо на стената. Избелели зелени якета висяха на метални закачалки и издаваха мириса, натрупан след години дъждовно време. Стари гумени ботуши бяха захвърлени до очукани кожени ботуши за езда — различни размери и степен на разкапване. Плетени кошници и няколко вази бяха прибрани на рафтовете до мивката с дълбоко корито. Една непочистена лопата лежеше на дългата дървена маса. На стената, точно пред нея, беше стъкленият шкаф с пушките.
Мал се опита да го отвори, но той беше заключен. Като се извини наум на Мифи, тя взе лопатата, счупи стъклото и отключи вратичката, после взе най-близката пушка.
Никога по-рано не беше държала пушка в ръцете си, а тази беше направо красавица, с изящно гравиран сребърен приклад. На нея пишеше „Харълд Джордан 1903“. Надяваше се, че все още е в ред.
После се сети, че ще й трябват амуниции. С разтреперани ръце прерови шкафа за барут, куршуми или там, каквото трябваше да й сложи, дори това не знаеше. Но се оказа, че няма нищо подобно.
— О, Боже — прошепна тя.
Каква полза от пушка без амуниции? Тя се вторачи безпомощно в оръжието. Поне изглеждаше страшно.
Върна се тичешком в кухнята, като изгасеше навсякъде лампите. Представяше си как през прозореца я следят чифт очи.
В кухнята смелостта й внезапно я изостави. Угаси и тази лампа, после краката й се подкосиха и тя се отпусна в едно кресло, което гледаше към коридора. Скуийз легна до нея и тя се утеши, че той ще я защити.
Нямаше представа къде е Хари. Можеше единствено да чака и да се надява.
Мъжът стоеше в сянката на върбата край потока. Объркано наблюдаваше как една сянка преминава по верандата и наднича през прозорците. Виждаше се, че е висок, слаб мъж в джинси и маратонки, а на две крачки зад него стоеше още един мъж.
Слухът на мъжа беше остър като на куче и той чу звука от пристигащата кола дълго преди тях. Потъна в сенките, като тичаше тихо през тревата, докато стигна до алеята пред къщата. В далечината се виждаха фаровете на колата, която подскачаше по дупките, и той предположи, че Хари Джордан се връща.
Хукна, колкото се може по-бързо, като се опитваше да изпревари колата. Когато тя приближи, той се скри зад дърветата и легна по лице на тревата. Зад себе си чу как „Волвото“ пали, моторът изрева и колата се насочва с незапалени фарове точно срещу идващия „Ягуар“. Той сдържа дъха си, заслушан да чуе сблъсъка.