— Едва не те е убил — промълви тя замаяно.
Хари остави телефона, обърна се към нея и се усмихна.
— Остави мен… той уби „Ягуара“ ми. В момента е просто куп железария в канавката.
Мал огледа внимателно раната му, после взе кърпа и вода, за да я почисти.
— Трябва да се зашие.
Хари грабна ръката й и я притисна до бузата си, след това до устните си.
— Слушай, ти си наред и аз съм наред — каза той. — Единствената жертва този път е колата, но ще хвана копелето, което направи това.
— Мислиш, че не е той?
Той поклати глава.
— Някак не е в негов стил. Той дебне, крои планове… — Погледна Мал и продължи безизразно: — Мал, ако е искал да ти направи нещо, щеше да успее. Повярвай ми, не е толкова глупав. — После повдигна рамене и добави: — А и колата не беше същата. Не беше пикап. Винаги има вероятност той да притежава две коли, но тази някак не е негов тип.
Воят на полицейските сирени разцепи тишината и къщата внезапно се изпълни с детективи и униформени полицаи.
След като огледаха внимателно къщата отвън и отвътре, както и блъснатата кола в канавката, Хари и Мал бяха отведени в местната болница. Докато шиеха раната на челото на Хари, Мал чакаше нервно и пиеше слабо кафе от пластмасова чаша.
Когато най-после Хари се появи отново, тя вдигна поглед към него. Бяха обръснали част от главата му заради шевовете, които минаваха от дясната вежда до темето му. Наболата брада правеше лицето му още по-бледо, а сините му очи гледаха уморено.
Когато влязоха в полицейската кола, която щеше да ги отведе вкъщи, той се облегна назад и затвори очи. Тя видя, че той изпитва болка, и хвана ръката му, като се вгледа загрижено в него.
Двойка униформени полицаи бяха оставени на пост във фермата. Когато Хари и Мал влязоха вътре, те им пожелаха лека нощ.
Хари си наля уиски и го изпи бързо, като го предпочете пред болкоуспокояващите лекарства, които му изписаха в болницата. Денят наистина беше дълъг. Главата му бумтеше, а натъртеното му тяло започваше да го измъчва. Но имаше нещо по-лошо. Мал беше попаднала в опасност и вината за това беше негова, защото я беше оставил сама. Дори не му беше минало през ума, че фермата на Джордан може да не се окаже онзи безопасен оазис, който винаги е била. И все пак беше сигурен, че шофьорът на колата не е бил серийният убиец. Но ако не е бил той, кой тогава?
Тази мисъл отново изскочи в главата му на следващата сутрин, когато се събуди в старото си двойно легло. Мал лежеше свита до него. Той усещаше мекотата на гърдите й до гърба си, лекия й дъх върху кожата си. Кракът й беше прехвърлен върху неговия, а ръката й стискаше неговата.
Почти си заслужаваше да си счупи главата, за да я види в тази поза на квачка, която пази раненото си пиленце.
Той се отдръпна и мушна ръка под нея. Тя отвори очи. Синевата им беше така дълбока, че отново го удиви, а дългите й мигли й придаваха някаква невинност. Но усмивката в очите й беше заменена от тревога, когато огледа главата му.
— Струва ми се, че това се нарича размяна на ролите — каза Хари и я целуна. — Малката женичка се грижи за Големия силен мъж. По-добре внимавай, може да ми хареса.
— Не можеш да не знаеш, че жените са винаги тези, които се грижат за мъжете? — изрече тя твърдо. — Само мъжкото ти его те кара да си мислиш, че не е така. И по-добре не се отпускай твърде много, господин Детектив, защото ще загубиш мъжкарския си вид и ще бъдеш принуден да признаеш, че жените са по-силни.
Той се разсмя, но тя го целуна и той забрави за какво въобще са говорили. Ръцете му се плъзнаха по гладкото й тяло.
— Коприна и сатен — прошепна задъхано.
Тя се изплъзна от ръцете му, застана гола пред него и се протегна лениво.
— На ранените не се разрешава секс. Вместо това им сервират закуска в леглото.
Той я изпиваше с поглед. Изглеждаше чудесно гола, изкусителна като ябълката на Ева.
— Тази замяна не е честна — измърмори той. — Кой ти го каза?
— Снощи в болницата ми го казаха. — Тя се наметна с един халат и тръгна към вратата. — Лекарката — подвикна през рамо и се запъти към банята.
— Какво значение има болката, когато мога да имам жена като теб в прегръдките си? — попита той, когато тя излезе изпод душа.
Тя завъртя очи и неотстъпчиво се запъти към вратата. Точно тогава телефонът иззвъня. Изпълнена с лоши предчувствия, тя се заслуша, след като Хари вдигна слушалката.
— Добро утро, Професоре — поздрави Росети. — Как е главата?