Тя се качи усмихната на самолета за „Ла Гуардия“. По-късно отново се усмихна, когато изслуша съобщението му на телефонния секретар.
— Просто проверявам дали всичко е наред, когато си се прибрала вкъщи, Малоун. Извинявай за случилото се и за вестниците… въпреки че снимката ти въобще не е лоша. Ще се погрижа следващия път да бъде по-хубава. Ще ти се обадя по-късно.
Тъкмо беше събула обувките си, когато телефонът иззвъня. Беше Бет Харди.
— Виждам, че двамата с красивия детектив сте на първите страници на вестниците — поде тя. — И то в любовно гнезденце, не къде да е.
— Ще става по-зле. — Мал й разказа набързо за предната нощ. — Така че в бъдеще могат да се очакват още първи страници, а и още снимки, предполагам. Но не в любовното гнезденце, защото Красивият детектив се върна на работа. А ти знаеш какво казват хората.
— Очи, които не се виждат, се забравят? Съмнявам се. Красивият детектив беше изключително внимателен след предаването в четвъртък. Съветът ми е да оставиш нещата да си вървят сами. Всеки, който казва нещо лошо за теб и Джордан, просто завижда. До утре, мила.
Мал тъкмо сваляше чорапите си, когато телефонът звънна отново.
— Тъкмо седя и си мечтая двамата да сме отново в любовното гнезденце — каза Хари.
Мал отново усети как сърцето й потръпва. Тя се отпусна на леглото и се усмихна.
— О, разбира се — му отвърна. — Можеш да поканиш и фотографите и да направим няколко пози за тях.
Тя чу въздишката му. После й каза със съжаление:
— Все пак си струваше. Няколко шева, разбит „Ягуар“, стрелба и клюки… какво повече може да очаква човек от добре прекарани почивни дни с жена си?
— Твоята жена, детективе? Не избързваме ли малко? Това са само няколко вечери, празненства и малко целувки и прегръдки тук и там.
— Не е много, нали? — изрече той мрачно. После се разсмя. — Малоун, не знам защо се обадих. Виждам, че отново си във форма.
— Все пак се радвам, че го направи — каза тя с глас, който му прозвуча като милувка.
— Аз също — отвърна той нежно. — Внимавай. Ще ти се обадя утре.
Връзката прекъсна, но тя продължи да стиска слушалката. Не й се искаше да се разделя с него. Животът изглеждаше по-празен, когато го нямаше.
Тя си взе душ и облече халат. Внезапно се почувства изтощена и се сети, че е спала само два часа. Прозина се, направи си чаша чай и отиде в кабинета си, за да прегледа останалите съобщения. На бюрото я чакаше някакъв плик.
Тя го отвори, като отпиваше от чая си, и прочете единствения ред, написан там. Добре дошла, Мери Малъри.
Горещият чай поля треперещата й ръка и я изгори, но сякаш не забеляза. Смазана, тя се взираше в късчето хартия. По гърба й пробяга тръпка. Бележката не беше от Хари. Не бяха и фотографите.
Освен Хари имаше само още един човек, който знаеше истинското й име.
Глава 41
Мъжът беше в градината си и се занимаваше с розите си. Някои вече бяха започнали да цъфтят със стегнати, изящни цветове в яркочервено и пурпурно. Смяташе, че те са толкова съвършени, доколкото е възможно за рози — сдържани в своята красота, за разлика от натруфените, приличащи на зелки рози, или пък пълзящите рози, при които нямаше никакъв ред. Той огледа внимателно всяка свежа пъпка и се намръщи, когато видя купчинка ларви, изпиващи соковете на старателно отглежданите му растения.
Влезе в гаража, където държеше градинските си принадлежности, и бързо смени химикалите. После педантично започна да пръска всеки лист, всяко растение, всеки корен. Когато се убеди, че е унищожил всички животинки, той се върна в къщата, заключи вратите и изми ръцете си внимателно.
Погледна часовника си. Беше седем вечерта. Замисли се дали Мери Малъри Малоун се е прибрала вече вкъщи, и с усмивка си представи лицето й, когато открие краткото му съобщение за добре дошла. Намирането на адреса и телефона й беше доста добър ход. Всъщност остана удивен, че успя толкова лесно. Понякога сам себе си изненадваше.
Облече чиста риза и хубаво сако, среса се и се огледа в огледалото. Взе парцал от едно чекмедже и избърса черните си обувки марка „Гучи“. Доволен от безупречния си вид, той пое към бистрото, което предпочиташе в неделя вечер.
Беше тихо. Дадоха му любимата му маса до прозореца и той поръча обичайното печено пиле с пюре от картофи. Този път поиска половин бутилка вино, вместо чашата, която изпиваше обикновено. В края на краищата имаше много неща да празнува тази вечер, помисли си той, като разтвори вестника и видя снимката на Мери Малъри Малоун с детектив Хари Джордан в тяхното любовно гнезденце. Те не знаеха кой е той и никога нямаше да научат. Отново беше печелившата страна и този път смяташе да се наслаждава на това.