Той вдигна рамене със съжаление.
Росети го изгледа е любопитство.
— Толкова добре изглеждащ мъж като теб, Професоре. С твоето образование и хубавия ти апартамент. Жените сигурно се претрепват, за да влязат в леглото ти.
Хари се разсмя отново. Изправи се и потупа Росети.
— Благодаря за комплимента. Но човек се нуждае от време, за да установи някаква връзка. Аз й се обадих, после тя ми се обади… пийнахме по нещо, една вечер тук, час-два там. Просто не е достатъчно.
Той поиска сметката, остави парите на масата и добави бакшиш от пет долара. Имаше слабост към сервитьорките. Те работеха здраво за парите си, а по-голямата част от тях идваха от бакшишите.
Младата жена му се усмихна с благодарност.
— Много благодаря. Приятен ден.
Росети се обърна и намигна. Тя се разсмя.
— Видя ли? — каза той на Хари. — Една окуражителна дума и отиваш на среща.
Хари въздъхна престорено.
— Росети, Росети… Ти си този, който нарича себе си Казанова, не аз. Тя се усмихна на теб. А и вероятно има съпруг и три деца.
— Откога това се превърна в проблем? — попита Росети самодоволно.
Хари се разсмя.
— Срамота, та ти си добро италианско момче. Само да те чуе майка ти. Или свещеникът ти.
— Повярвай ми, тя чува всичко. Включително и това, какво чувствам спрямо изнасилвачите и убийците и какво точно бих искал да направя с тях.
Скуийз беше завързан за един стълб до кафенето, пред почти празна чиния с кучешка храна. Хари го отвърза.
— Ще се срещнем в колата — подхвърли той на Росети. — Извинявай, моето момче — промърмори след това, когато кучето го задърпа надолу по пътя. — Но последните дни бяха много тежки. По-късно ще си наваксаме с една хубава дълга разходка.
Скуийз помаха опашка, подуши тревата и се облекчи. Каквото и да ставаше наоколо, Скуийз нямаше нищо против.
В колата, на път обратно към Бостън, Хари се замисли за жената, която беше извел на вечеря преди три седмици. Тя беше привлекателна, очарователна, образована и самоуверена. От добро бостънско семейство, а родителите й се познаваха с неговите родители.
— Те са нагласили работата помежду си — беше казала тя, оставяйки съобщение на телефонния му секретар. — Не бях в страната, две години работих в Париж и родителите ми смятат, че ще ми е трудно да навляза в социалния живот. А майка ви като че ли е изоставила всяка надежда. Това е може би последният ни шанс, поне според тях. Защо тогава да не ги ощастливим? Ще имате ли нещо против да вечеряте с мен някоя вечер през следващата седмица?
Беше очарован от съобщението й, а по-късно и от нея. Тя беше висока и слаба, с хубаво тяло. Носеше дългата си тъмна коса опъната назад, по испански, на кок, в основата на гладката си шия. Кафявите й очи искряха. Вечерята беше много приятна, както и гостуването в дома й за едно питие след няколко вечери. Но той беше нощна смяна и трябваше да бяга. Беше видял съжаление в очите й, чу го и в собствения си глас.
Майка му се беше обадила преди два дни, за да му каже, че жената се среща със стар приятел от колежа и двамата, изглежда, са родени един за друг.
Хари повдигна рамене. Такъв беше животът на заетия полицай, особено на всеотдайния полицай.
Той погледна часовника върху таблото от орехово дърво на „Ягуара“. Ако настъпеше здраво газта, щеше да успее да си вземе душ и да се преоблече, преди да се върне в болницата за аутопсията.
Глава 7
Няколко дни по-късно, в седем и трийсет сутринта, Хари беше в полицейското управление. Сложил бе крака на бюрото си, ръцете му бяха кръстосани зад главата, а очите му бяха затворени. Мислеше си за Самър Янг.
Двамата с Росети тъкмо бяха излезли от потискаща среща с разгневения полицейски началник. Той ги информира, че кметът вече ставал неспокоен, защото трябвало да даде някакъв отговор на обществеността. Дали в града има сериен убиец на свобода? Ако е така, какво прави полицията по въпроса?
— Какво си мисли той, че правим? Че си седим на задниците? И ей така оставяме на онзи да му се размине? — сопна се Росети възмутено.
Хари му съчувстваше. И двамата усещаха напрежението.
— Правим всичко възможно — обясни той на шефа си. — Полагаме всички усилия, за да хванем копелето.
Нямаше да забрави никога, че Самър беше нарекла убиеца копеле точно преди да умре.
— Да. — Началникът на полицията беше притеснен.
— Е, Хари, трябва да ускорите работата си по разследването. И то по-бързо. Кметът иска убиецът да бъде хванат. Бостън е известен с учебните си заведения и славата му трябва да остане неопетнена. Кметът не иска студентите да бъдат изнасилвани, кълцани и убивани. Освен това и той има момиче в университета. Може да се каже, че проявява и лична загриженост. Така че иска да се съдейства, Хари. И то сега.